Червеноризци

— Влетяхме вътре в черна дупка, за да попаднем тук — продължи Хестър и посочи с палец Керенски. — И се наложи да отвлечем това нещастно копеле, за да сме сигурни, че номерът ще проработи, защото е главен герой в сериала и няма да умре извън екрана. Само си помислете по въпроса — физиката около него се променя!

— Не че това ме предпазва от редовно правене на кайма — обади се Керенски. — По едно време се чудех защо все ми се случват лоши неща. Сега знам, че е така, понеже поне един от главните ви герои трябва да бъде подложен на страдания. Това е адски гадно, да знаете!

— Ти дори си го принуждавал да се излекува много бързо, за да може пак да го пребиеш — обвини Дювал. — И като се замисля по въпроса, това си е чиста жестокост!

— Да не забравяме и Кутията — допълни Хенсън и махна към Дал.

— Кутията ли? — Уейнщайн зяпна Дал.

— Всеки път, когато приписвате научни безумия на сериала, в действителност проблемът се решава посредством поставянето му в Кутията и след това, когато е драматично удобно, тя изплюва отговор — обясни Дал.

— Никога не сме описвали Кутия в сериала — Уейнщайн изглеждаше объркан.

— Да, но пишете научни небивалици, нали? През цялото време. Затова си има Кутия.

— В училище преподават ли ви научни дисциплини? — попита Хестър. — Просто се питах.

— Ходил съм в „Оксидентъл Колидж“ — сподели Уейнщайн. — Имат наистина добри научни програми.

— Да, но ти дали си ги посещавал? — почуди се Дювал. — Понеже трябва да ти кажа, че в нашата вселена е пълна каша!

— Другите научно фантастични сериали си имат научни съветници и консултанти — сподели Хенсън.

— Да, ама това е научна фантастика — подчерта Уейнщайн. — И втората част от израза също важи!

— Само че ти го правиш щуроучна фантастика — възрази Хестър. — А на нас ни се налага да живеем в нея.

— Ехо! — обади се Дал, прекъсвайки всички за пореден път. — Нека се опитаме да не губим посоката!

— И каква е посоката? — попита Поулсън. — Нали каза, че имаш идея, за която да говорим, тъй че съм готов да я чуя, а досега само се заяждате с главния ми сценарист!

— Чувствам се малко нещо притиснат в ъгъла — додаде Уейнщайн.

— Недей — успокои го Дал. — Както казах — не си могъл да знаеш. Но сега вече знаеш откъде идваме и защо сме се върнали да спрем сериала ви.

Поулсън отвори уста да се обади, може би да възрази и да предложи поредната шепа причини защо това би било невъзможно. Анди вдигна ръка да предотврати възраженията:

— А сега, след като всички сме тук, знам и защо простото спиране на сериала няма как да се случи. И бездруго си беше безнадеждна идея. Но сега вече аз и не искам сериалът да свършва, понеже виждам начин да проработи във ваша полза. Ваша и наша.

— Изплюй камъчето тогава! — подкани го Поулсън.

— Чарлз, синът ти е в кома — каза Дал.

— Да.

— И няма никакви шансове да излезе от нея.