Ледената принцеса

Мелберг беше бесен. Носеше се като фурия из участъка, а на колегите му от Танумсхеде им идеше да се скрият под бюрата. Но подобно поведение не подхождаше на възрастни хора, затова се налагаше цял ден да търпят водопад от псувни, остри забележки и откровени обиди. Аника отнесе най-жестокия удар и макар да бе станала доста дебелокожа, откакто управляваше Мелберг, днес за първи път очите й се напълниха със сълзи. Към четири часа й дойде до гуша. Избяга от работното си място, отби се в хранителния магазин „Кууп Консум“, купи голяма кутия със сладолед, прибра се вкъщи, пусна „Дързост и красота“ по телевизията и заля шоколадовия сладолед със сълзи. Какъв ден само!

Мелберг се пукаше от яд. Наложи се да пусне Андерш Нилсон от ареста, а усещаше с всяка брънка на тялото си, че именно той е убиецът на Александра Вийкнер. Ако само бе получил възможност да остане насаме с него, със сигурност щеше да изкопчи истината. Вместо това бе принуден да го освободи заради показанията на някакъв тъп свидетел, който го видял да се прибира вкъщи малко преди да започне телевизионният сериал „Разделени пътища“. Това означаваше, че е бил в апартамента си в седем часа, а Алекс е разговаряла с Биргит в седем и петнайсет. Проклятие!

Не стига това, ами и този младок, полицай Патрик Хедстрьом, по всякакъв начин се опитваше да му набие в главата, че не Андерш Нилсон е убиецът. Но през всичките години служба в полицията Мелберг бе разбрал едно — че най-очевидният отговор обикновено е верен. Че няма скрити мотиви и сложни заговори. Само боклуци, които превръщат живота на обикновените хора в ад. Мотото му бе: „Намериш ли боклука, намерил си убиеца.“

Позвъни на мобилния на Патрик Хедстрьом.

— Къде си, по дяволите? — Нямаше нужда от учтиви фрази. — Да не търкаш някой диван? Ние в участъка се трудим. В извънработно време. Не съм сигурен дали ти е известен този феномен. Ако не ти е, мога да се погрижа изобщо да не се запознаваш с него. Поне в този участък.

Почувства се малко по-добре, след като посмачка фасона на младока. Човек трябва да ги държи здраво, иначе много им пораства работата.

— Искам да отидеш да говориш със свидетелката, която осигурява алиби на Андерш Нилсон. Притисни я, извий й ръцете и виж какво ще ти каже. Да, ВЕДНАГА, по дяволите.

Мелберг тресна слушалката, доволен, че съдбата го е издигнала до пост, който му позволява да изкомандва останалите да свършат черната работа. Изведнъж животът му се стори много по-хубав. Облегна се на стола, отвори най-горното чекмедже на бюрото си и извади кутия шоколадови топчета. С дебелите си като наденички пръсти взе едно и го пъхна цялото в устата си. Когато го сдъвка и глътна, лапна още едно. Трудещи се мъже като него имаха нужда от малко гориво.