Последният олимпиец

— Скъпа — обърна се към нея костюмарът, — защо не се настаниш по-удобно ей там, а?

Тя го пусна и се отдръпна на една пейка.

Погледнах полубога с бронята. В първия момент не го бях разпознал заради новия шлем, но сега виждах, че това беше старият ми приятел Етан Накамура, който се беше опитал да ме наръга в гръб. Носът му беше като смачкан домат заради сблъсъка ни на моста Уилямсбърг. Това ми пооправи настроението.

— Здрасти, Етан. Чудесно изглеждаш!

Той ми хвърли убийствен поглед.

— Нека не изпадаме в дрязги. — Костюмарът протегна ръка. — Прометей.

Толкова се изненадах, че не поех протегнатата десница.

— Онзи, дето е откраднал огъня? И после са го приковали към скала и орел е разкъсвал вътрешностите му?

Прометей потръпна. Докосна белезите на лицето си.

— Да не споменаваме орлите, моля. Но да, аз откраднах огъня от боговете и го дадох на вашите прадеди. В замяна всемилостивият Зевс ме прикова на скалата и ме измъчва цяла вечност.

— Но…

— Как съм се освободил? Херкулес го направи преди хилядолетия. Затова имам слабост към героите. Някои са доста благородни.

— За разлика от вашите спътници — отбелязах.

Гледах Етан, но Прометей явно реши, че говоря за емпусата.

— А, демоните не са толкова лоши — рече той. — Просто трябва да следиш винаги да са добре нахранени. А сега, Пърси Джаксън, нека да поговорим.

Посочи една маса за пикник и седнахме. Талия и Гроувър останаха прави зад мен.

Синьокожият великан подпря бялото знаме на едно дърво и се заигра на детската площадка. Стъпи на катерушките и ги счупи, но като че ли не беше ядосан. Само се намръщи и изненадано възкликна. След това скочи във фонтана и разпука циментовото корито. При досега с крака му, водата замръзна. От колана му висяха големи плюшени животни, от онези, които печелиш по стрелбищата. Напомняше ми на Тайсън и мисълта, че може да се изправя срещу него на бойното поле, ме натъжи.

Прометей се приведе напред и сплете пръсти. Изглеждаше искрен, добронамерен и мъдър.

— Пърси, армията ви е слаба. Няма как да спрете една нова атака.

— Ще видим.

Той се намръщи, все едно наистина беше загрижен какво ще се случи с мен.

— Пърси, аз съм титанът на предвидливостта. Знам какво ще се случи.

— И също така титан на лъжливите съвети — обади се Гроувър. — Повтарям: лъжливите.

Прометей сви рамене.

— Така е, сатире. Но в предишната война бях на страната на боговете. Тогава казах на Кронос, че силите му не са достатъчни и ще загуби. И се оказах прав. Виждате, че познавам кой ще спечели. А сега подкрепям Кронос.

— Защото Зевс те е приковал към скалата — предположих.

— Да, отчасти. Не отричам, че търся отмъщение. Но това не е единствената причина, поради която подкрепям Кронос. Това е най-мъдрият избор. Тук съм, защото смятам, че може да се вслушате в гласа на разума.