Синдер
- Автор: Мейер Марисса
- Серия: Лунни хроники #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0962-6
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Синдер». Краткое содержание книги:
Синдер е киборг с тайнствено минало. Когато доведената й сестра се разболява от смъртоносна болест, мащехата й обвинява нея. А нещата стават още по-сложни, защото красивия принц Каи, кани именно нея на императорския бал. Принудена да избира между дълга и свободата, лоялността и предателството, Синдер се оказва в епицентъра на интергалактическа битка, в която, за да защити хората, на които държи, ще трябва да се изправи очи в очи с миналото си.
По лицето на Каи пробягна разбиране. Той погледна към камерата, после сви рамене.
— Пукната пара не давам. Тя знае, че я мразя. Повярвай ми — изобщо не се старае да промени това.
Синдер облиза устни.
— Видях какво причини на протестиращите.
Каи кимна.
— Не трябваше да й позволим да се показва. Веднъж да тръгне по нетскрийноветв новината колко бързо е установила контрол над тях в града ще настъпи хаос. — Той скръсти ръце и се сгуши в раменете си. — На всичко отгоре сега си мисли, че нарочно укриваме бегълци от луната.
Сърцето й подскочи.
— Така ли?
— Знам, че е абсурдно. Последното нещо, което ми трябва, е из страната да никнат като гъби жадни за власт лунитяни. Защо ми е на мен…? Ехх. Така ме е яд.
Синдер потърка ръце, станала изведнъж неспокойна. Заради нея Левана вярваше, че Каи укрива лунитяни. Изобщо не беше помислила, че ако кралицата я забележи, това ще изложи на риск и него.
Каи се умълча и тя се осмели да го погледне. Той се взираше в ръцете й. Синдер ги долепи до гърдите си, като провери ръкавиците, но всичко беше наред.
— Винаги ли ходиш с ръкавици? — попита той.
— Да.
Каи наклони глава и се вгледа в нея като че можеше да проникне с поглед чак до металната пластинка в главата й. Настойчивостта на погледа му не отслабна.
— Мисля, че трябва да дойдеш с мен на бала.
Тя стисна пръсти. Изражението му беше прекалено искрено, прекалено самоуверено. Нервите й изтръпнаха и тя измърмори:
— О, звезди! Нали вече ми зададохте този въпрос?
— Този път се надявам на по-благосклонен отговор. А с всяка минута все повече се отчайвам.
— Колко мило!
Устните на Каи трепнаха.
— Моля те?
— Защо?
— А защо не?
— Питам защо точно мен.
Каи закачи палци на джобовете си.
— Ами ако спасителният ми кораб се повреди, ще имам някой подръка да го поправи?
Тя завъртя очи и неспособна отново да го погледне, взе да зяпа червеното копче за алармата до вратите.
— Не, говоря сериозно. Не мога да отида сам. И наистина не мога да отида с Левана.
— В града има над двеста хиляди необвързани момичета, които ще си потрошат краката да получат тази привилегия.
Тихо шумолене премина между двамата. Той не я беше докоснал, но тя усещаше присъствието му, топло и непреодолимо. Усещаше как в асансьора става все по-горещо, въпреки че термометърът й показваше, че няма покачване на температурата.
— Синдер.
Тя не можа да издържи. И го погледна. Когато срещна откритостта в кафявите му очи, отбраната й леко се пропука. Самоувереността му бе изместена от тревога. Колебание.
— Двеста хиляди момичета — повтори той. — Защо не ти?
Киборг. Лунитянка. Механик. Тя беше последното нещо, което той би пожелал.
Тя отвори уста и асансьорът спря.
— Съжалявам. Но, повярвайте ми, вие не искате да отидете с мен на бала.
Вратите се отвориха и напрежението я напусна. Тя изхвърча навън, забола глава надолу, като се мъчете да не поглежда към малката групичка хора, които чакаха асансьор.
— Ела с мен на бала.
Тя замръзна. Целият коридор замръзна.
Синдер се обърна. Подпрял с една ръка вратата, Каи все още стоеше в асансьор В.
Нервите й бяха изтощени, а всички емоции от изминалия час се сливаха в едно–единствено болезнено чувство на отчаяние. Коридорът беше пълен с лекари, медицински сестри, андроиди, чиновници, техници и те всички бяха притихнали в неловко мълчание, и зяпаха принца и момичето с провисналите работни панталони, с което той флиртуваше.
Да, флиртуваше.
Като изпъчи гърди, тя се върна обратно в асансьора и бутна принца вътре с металната си ръка, без дори да се интересува от това.
— Задръжте асансьора — каза той на андроида, когато вратите ги затвориха вътре. Той се усмихна. — Това привлече вниманието ти.
— Вижте — рече тя. — Съжалявам. Наистина съжалявам. Но не мога да дойда с вас на бала. Просто трябва да ми се доверите.
Той погледна покритата с ръкавица ръка, опряна на гърдите му. Синдер се отдръпна и скръсти ръце на гърди.
— Защо? Защо не искаш да дойдеш с мен?
Тя изпухтя.
— Не че не искам да дойда с вас. Аз изобщо няма да ходя на бала.