Избраница
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-03-5
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Избраница». Краткое содержание книги:
Междувременно първата задача на Денил е да се заеме отново с отдавна изоставеното от Върховния повелител Акарин изследване на древното познание за магията. То го повежда на невероятно, и изпълнено с непредвидени опасности, пътешествие към бъдещето - в което го очакват невероятни чудеса и страховити ужаси.
- Защо изобщо ги пазите?
-Само те са ни останали от Доргон. По-късните му творби са били преписвани, но това е единственият оцелял оригинален текст. Семейството, което ги е съхранявало, векове наред се съпротивляваме на религията Махга.
Денил се огледа и кимна.
-Да, тук наистина няма нищо, което да нанесе вреда, но и нищо полезно също. Дойдох в Лонмар за нищо.
- Същото каза и вашият Върховен повелител, преди да стане Върховен повелител. - Касик се усмихна. - Помня много добре посещението му. Вие бяхте много учтив, посланик Денил. Младият Акарин просто се разсмя, когато научи онова, което разбрахте и вие. Може би все пак и двамата търсите едно и също.
Денил кимна.
- Може би. - Той погледна Върховния жрец. - Благодаря ви, че ми позволихте да науча това, Върховни жрецо. Извинявам се, че не ви повярвах, когато ми казахте, че в тях няма нищо за древната сила.
Мъжът се изправи.
- Знаех, че ако ви откажа, любопитството ще продължи да ви разкъсва и се надявам, че ще сдържите думата си. Сега ще ви върна при приятеля ви.
Двамата излязоха от стаята и тръгнаха обратно по лабиринта от коридори.
- И всички книги за Сачаканската война са били взети? - попита Сония.
Лорд Джалън вдигна глава.
- Нали това казах.
Сония се обърна и прошепна ругатня, която щеше да й спечели строга лекция от Ротан.
След като получеха задачата си, учениците обикновено отиваха бързо в библиотеката и учтиво се съревноваваха за най-добрите книги по темата. Сония не искаше да участва в това съревнование и затова първо провери в библиотеката на Ротан, но не откри нищи Когато най-накрая отиде в ученическата библиотека, там не беше останало нищо, което да й свърши работа. Магьосническата библиотека също се оказа разграбена.
- Не е останало нищо - каза тя на Ротан.
Той вдигна изненадано вежди.
- Нищо ли? Как е възможно? И учениците, и магьосниците могат да вземат само определено количество книги.
- Не знам. Сигурно е успял да убеди Генил също да вземе ни колко.
- Не можеш да си сигурна, че това е дело на Регин, Сония.
Тя тихо изсумтя.
- Поръчай си копие.
- Не е ли много скъпо?
- Нали за това са ти джобните, забрави ли?
Тя потрепна и наведе поглед.
- Колко време ще отнеме?
- Зависи от книгата. За печатните - няколко дни, за ръкописните няколко седмици. Учителят ти ще знае кои книги са най-добрите.
Той се засмя и снижи глас. - Не му казвай за какво са ти. На учителя ще му хареса, че се интересуваш от предмета му.
Сония взе папката.
- Аз ще тръгвам. Ще се видим утре.
Той кимна.
- Искаш ли да те изпратя?
Тя се поколеба и поклати глава.
- Лорд Аринд наблюдава всички.
- Лека нощ, тогава.
- Лека нощ.
Лорд Джалън я изгледа подозрително, когато излизаше от Магьосническата библиотека. Навън беше студено и тя забърза към жилищните помещения на учениците. Когато влезе в коридора, тя забеляза малка група ученици и спря. Щом я зърнаха, те се разхилиха. Сония забеляза, че вратата й е покрита с черни надписи. Момичето стисна зъби и тръгна към нея.
- Хей, Сония!
Разпознавайки гласа, тя рязко се обърна. В коридора се бяха появили две фигури, едната висока, другата ниска. Лорд Аринд присви очи, забелязвайки надписите по вратата. Зад гърба й се разнесе хор от гласове - учениците отричаха участието си.
- Не ме интересува кой го е направил. Вие ще го почистите. Веднага!
Но Сония не им обръщаше внимание. Тя виждаше само познатото, приятелско лице.
- Сери! - ахна тя.
Сери осъзна какво става и усмивката изчезна от лицето му.
- Държат се лошо с теб, нали. - Това не беше въпрос.
Тя сви рамене.
- Те са просто деца. Аз...
- Сония. - Лорд Аринд се приближи до нея. - Както сама виждаш, имаш посетител. Можете да разговаряте в коридора или навън. Може и в стаята.
Сония кимна.
- Да, милорд.
Доволен от отговора, той отиде до стаята си и се скри зад вратата. Сония се огледа и видя, че всички ученици, с изключение на един, са си отишли. Момчето беше останало да изчисти надписите от вратата й. По мрачния поглед, който й хвърли, преди да се прибере в стаята си, тя се досети, че това е бил просто един от зяпачите, не онзи, който е драскал по вратата.
Макар коридорът да беше празен, Сония можеше да си представи как всички са долепили ушите си до вратите и подслушват разговора й със Сери.