Кланът на вълчицата
- Автор: Каранса Майте
- Серия: Войната на вещиците #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Унискорп
- ISBN: 978-954-330-332-8
- Переводчик: Боряна Цонева
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Кланът на вълчицата». Краткое содержание книги:
Криселда сведе очи. Анаид беше изключително проницателна.
— Защо мислеше, че ще те спра да отидеш в Таормина?
Анаид не трепна, сигурна в себе си.
— Такова беше намерението на Селене. Тя искаше да ида там. Сигурно Валерия знае за майка ми неща, които аз не знам. Вероятно Селене е имала причина да ме изпрати там. Това и смятам да разбера.
Криселда беше поразена. Логиката на Анаид беше желязна. Вярата й в Селене беше възхитителна, а целенасочеността на постъпките й разкриваше, че изобщо не проявява лекомислието на подрастващите, с което до този момент си бе обяснявала бягството й. Анаид започваше да я тревожи.
— Е, добре, с теб човек не може да излезе наглава. Постигна своето, но сега трябва да свършиш нещо, което ще те остави без сили, също като мен. Това ще е единственото ти наказание, задето ме измъкна от леглото в четири часа през нощта.
Анаид и идея си нямаше какво е намислила леля й. Очевидно не и това, което всъщност й предложи:
— Ще направиш първата си магия за сетивна измама. Искам да ми изпипаш такава съвършена дегизировка, да преобразиш леля си така убедително, че никой да не се усъмни в истинността й и никой да не може да развали илюзията. Разбра ли ме?
Анаид зяпна от изненада:
— Като със сутиена ли?
— Точно така. Аз ще ти помогна. Задачата е да уловиш образа на някакво мое желание и да успееш да го превърнеш в реалност. Не забравяй също, че ни трябват и документите ми, паспортът ми и парите ми. Това върви в комплект, нещо като пълно обслужване. Работата е много деликатна, а и тези магии са изключително нетрайни.
— Знам думите за заклинанието.
— Моля?
— Искаш ли да ти го докажа?
— Не, почакай… още не…
Анаид обаче вече бе извадила брезовата си пръчица, подемайки монотонните магически думи, и докато се усети, леля й Криселда вече беше накипрена с дълга рокля на цветя, със сандали, с плетена чанта като кошница и дебела плитка, която стигаше под кръста.
Леля Криселда надникна в чантата и извади документите си за самоличност. Бяха безупречни, с точните й имена и с датата й на раждане… Само не можеше да разбере как племенницата й беше успяла да направи всичко така светкавично. А и този вид на хронично недоспиваща си хипарка? Образът й се струваше някак познат, толкова близък и мил. Ами да, разбира се! Така изглеждаше на една нейна снимка с Деметер, фотография от младежките й години, която не беше виждала цяла вечност.
Анаид се усмихна.
— Винаги съм те харесвала на тази снимка.
Спомените оживяха в главата на Криселда. Споменът за прекрасната ваканция, която беше прекарала със сестра си, с приятелите си и с първата си любов.
Този път Криселда на свой ред нежно прегърна племенницата си, задето я бе върнала четирийсет години назад, в топлото лято, изпълнено със слънце и светли блянове.
Двете се нуждаеха една от друга.
Глава шестнадесета
Най-после Сицилия
Анаид мина през автоматично отварящите се врати на аерогарата в Катания, замаяна и задушавана от жегата, многолюдната тълпа и шума на високоговорителите. След нея леля й Криселда подтичваше, повдигнала дългата си пъстра рокля, за да не се спъне, и пухтеше тежко, правейки неимоверни усилия да я догони. Анаид искаше да отиде възможно по-бързо в Таормина и още със самото пристигане да потърси Валерия Кроче. У дома си в Урт, под зоркия поглед на призраците, не беше посмяла да разпитва и да се рови за подробности.
По време на пътуването Криселда й беше казала всичко, което знаеше за семейство Кроче. Валерия, по професия морски биолог, беше обаятелна личност, много силна и влиятелна, родоначалник и властелин на клана на делфинките. Жените от голямото семейство Кроче бяха могъщи и някога в миналото били обвинени, че са се вдигнали срещу жените Фатта, другия род на острова, които оспорвали първенството на делфините и успели да наложат господството си над враните. Сицилианските магьосници, първоначално главно от гръцки произход, сега принадлежаха към клон от етруско племе, прославено с гадателските си умения. Етруските бяха способни да изтълкуват всеки знак, и най-малкия признак, облаците, ветровете, морските течения, извивките на птичия полет, бяха особено вещи в разчитането на знаците на животинските вътрешности и на огнените пламъци.
Анаид се питаше каква ли е Валерия и дали ще е трудно да се сближи с нея. Ако разполагаше поне с нейна снимка, ако знаеше телефона й…