ПРЕСЛЕДВАНЕТО [calibre 2.43.0]

— Една мила дама, мис Били Магуайър, ме нае за сервитьорка в дамския си пансион.

Парди и жена му се спогледаха притеснено. Алис си пое дъх.

— Голямата Били е мадам на публичния дом „Сребърната красавица” – рече тя. – Не знаехте ли това?

Маргарет се направи на смутена.

— Представа нямах.

Алис се върза на лъжата на Маргарет. Парди – не. Знаеше, че нямаше как една жена да не схване разликата между пансион и публичен дом. Зърното на подозрението покълна в ума му, но жена му беше обзета от състрадание.

— Горкичката ми – каза тя и прегърна Маргарет. – Няма да оставате в „Сребърната красавица“ нито минута повече. Ще отседнете тук при нас с Хенри, докато намерите съпруга си.

— Но той може да не е в Телърайд – отвърна Маргарет, готова едва ли не да се разплаче. – Тогава ще трябва да продължа да го търся другаде, а и не искам да ви създавам неудобства.

— Глупости – каза Алис. – Връщаш се веднага при Голямата Били и донасяш вещите си. Ще ти приготвя резервното легло.

Маргарет влезе отново в ролята си и проля няколко сълзи.

— Как бих могла изобщо да ви се отблагодаря? Как бих могла да ви се отплатя?

— Не си го и помисляй. Двамата с Хенри само ще се радваме да помогнем на една бедна душа, изпаднала в затруднение. По християнски е.

Маргарет отпи от чия си и насочи разговора към работата на Парди като шериф.

— Животът ви трябва да е напрегнат. Телърайд изглежда е град без морални задръжки. Сигурно ви се отваря много работа.

— Миньорите могат да са доста буйни понякога – съгласи се Парди. – Но сериозни престъпления като убийство се случва не повече от веднъж на шест месеца. Мирно е след профсъюзните стачки преди две гадини, когато правителството прати армията да потуши безредиците.

Маргарет бавно и пестеливо отвръщаше на въпросите на Парди за изчезналия й съпруг. На свой ред зададе няколко въпроса от общ характер за града и миньорите.

— През банката ви трябва да минават много пари за мините компании – подхвърли тя небрежно.

Парди кимна.

— Заплатите стигат до значителни суми.

— И никога ли не сте се страхувал от обири и крадци? – попита тя невинно.

— Миньорите са стабилни хора и рядко си позволяват да нарушат закона. Освен кръчмарските свади от време на време или някое убийство, когато страстите се нажежат, градът е доста мирен.

— Когато бях в банката видях, че сейфът изглежда много здрав и сигурен.

— Здрав е, да – отвърна Парди, докато палеше лулата си. – Пет заряда динамит не могат да го отворят.

— И банковият управител е единственият, който знае комбинацията?

Въпросът, идващ от устата на жена, се стори странен на Парди, но отвърна без колебание:

— Всъщност, заключващите лостове са настроени така, че да се отключват всяка сутрин в десет часа. В три часа следобед управителят затваря вратата и наглася лостовете.

— Някой в „Сребърната красавица“ ми каза, че Бъч Касиди ограбил местната банка.

Парди се засмя.

— Това беше отдавна. Никакъв банков обир не сме имали

оттогава.

Маргарет се опасяваше да не прекали с въпросите си, но трябваше да събере още информация, ако искаше брат й да успее с удара