Европа.История

MOLDOVA

Петима млади жетвари седят на чергата, хапват си по изгрев слънце насред злат-I ните житни поля. Момиче с яркочервена забрадка е разперило вестник върху ко-I ленете си и чете на усмихнатите си другари. Те си подават шише с вино или вода, I купа с хляб или ориз и огромна червена диня. Декари изправена пшеница и снопи се търкалят надолу към зелената долина и към гористия хълм отвъд. На преден план е паркиран I блестящ зелен мотоциклет; в далечината жъне комбайн. Мястото, както си личи от десена I на чергата, е Молдавия (сега Молдова). Датата може да бъде по всяко време след 1940 г., I когато Молдавия била анексирана от СССР. Картината, от Алексей Василиев, е наречена I “Пишат за нас в “Правда(Виж Илюстрация 70.)

Това едва ли е велико изкуство. Но техниката е майсторска; и ефектът е приятен за I I окото. Без да си позволява никакви груби политически жестове, Василиев е успял да моби-I I лизира всички основни елементи на социалистическия реализъм — или “революционния ро-I I мантизъм”, както го наричал Жданов — както бил постановен от партийните власти през I I 1934 г. Той нарисувал картина, която, да цитираме фразата на Сталин, е “национална по I I форма и социалистическа по съдържание”. Нейната “народность”, или национален дух, е I I загатната във връзката между тези молдавски селяни и техните почитатели в Москва. Нейна-I I та “партийность”, или “преданост на партията”, е изрично подчертана в удоволствието им, I I че тяхната работа е спомената в партийния вестник. Нейната “классовость”, или “класово I I съзнание”, е подчертана от селските дрехи и от физическия труд. Нейната “идейность”, или I I “идеологически характер”, е манифестирана в техните оптимистични политически правил-I I ни становища. Нейната “типичность”, или “представително послание”, е съвсем ясна; щас-1 I тливи работници плюс модерна машина дават висока продуктивност и благополучие за ма-I I сите. Тя е открито социалистическа и изглежда доста реалистична.