Мистериум [bg]

— Това ли е всичко, Ранулф? — попита той.

— Ами да, сър Хю. Кралят изглеждаше в добро настроение — отговори уклончиво Ранулф. — Защо питаш?

— И нямаше друг, като него, на двуличие отдаден — промърмори си Корбет.95

— Господарю?

— О, това е само стих от Светото писание, за един от царете на Израил. Интересното е, че Мишока… — Корбет набързо им разказа какво бе научил, подчертавайки пред Ранулф, че когато Мишока се появи в Съдебната канцелария на Зеления печат на следващия ден, той трябва да му окаже пълна помощ и съдействие. Ранулф го увери, че ще го направи. Корбет изпрати Чансън долу в кухнята с печата си, за да помоли готвачите да ги снабдят с това, което той наричаше „пиршество за добри кралски служители“. След малко Чансън се върна с двама слуги, които го следваха по петите, понесли подноси с купи, пълни с горещи пъдпъдъци в пикантен сос и зеленчуци, малки бели хлебчета, увити в платнени кърпи, за да се запазят топли, гърненца с масло и кана с най-висококачествен кларет, както и три бокала. Ранулф вече бе разчистил заседателната маса, беше махнал кожената покривка и Корбет покани Чансън да седне, казвайки, че е време да пируват като принцове. Започнаха мълчаливо да похапват и да пийват. От време на време Ранулф задаваше по някой въпрос за това, което бе казал Мишока, но Корбет само вдигаше рамене и отговаряше, че ще трябва да почакат и да видят дали неговите сведения ще съвпаднат с всичко останало. Корбет ядеше и пиеше бавно. Колкото повече бе разсъждавал, докато беше в абатството, толкова повече се бе убеждавал, че корените на мистерията са свързани с Ившам и събитията отпреди двадесет години. Как би могъл да проникне по-надълбоко и да разобличи злото, което бе лежало спящо десетилетия, докато накрая изведнъж бе изригнало в ужасяващо убийство?

Щом привършиха с вечерята, Чансън предложи да отнесе подносите и чашите обратно в кухнята. Корбет беше наясно, че конярят иска да поседне и да си поклюкарства с другите прислужници от кухнята и конюшнята, и го освободи. После двамата с Ранулф измиха ръцете си на умивалника и подготвиха заседателната маса. Ранулф седна на стола на Корбет, докато господарят му се разхождаше напред-назад, опитвайки се да подреди мислите си.

— Началото — той замълча за миг. — С какво разполагаме, Ранулф? Mysterium Rei — Мистерията на случая. Добре измислено име. Преди около двадесет години един убиец броди из Лондон, професионален наемен убиец, който извършва престъпленията си по поръчка на богати и властни люде. Мистериум премахва нежеланите, хората, които големците са искали да видят мъртви. Но освен това явно е изпитвал удоволствие от работата си. Той не убива просто ей така, тихомълком, той оставя свое лично послание. Каква е тази наслада от един гнусен грях?