Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Алхимикът от Сенките [bg]
Алхимикът от Сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Алхимикът от Сенките [bg]

Электронная книга - «Алхимикът от Сенките [bg]». Краткое содержание книги:

Пиер Певел е един от най-изтъкнатите и обичани представители на френското фентъзи. Отначало работи като сценарист и журналист и подписва романите си с псевдонима Пиер Жак. Става известен с трилогията „Сенките на Вилщад“, публикувана през 2001 г., а следващата година печели Голямата награда за фантастика. За своите романи е получил най-големите награди, присъждани в този жанр: „Имажинал“ (2005), Наградата на гимназистите „Имажинал“ (2009) и „Дейвид Гемел“ (2010) за трилогията „Остриетата на Кардинала“, преведена в над десет страни, включително във Великобритания и САЩ. „Алхимикът от Сенките“ е втората книга от трилогията „Остриетата на Кардинала“ на френския автор Пиер Певел. През неговия поглед се завръщаме във вечно будния Париж през XVII век, където магията, макар и рядко срещана, определено съществува; също така присъствието на драконите, което малко или повече се смята за нещо напълно нормално. За да се справи с надигащата се заплаха, кардинал Ришельо свиква своите най-доверени мъже: Остриетата на Кардинала, предвождани от капитан Ла Фарг. Шестима мъже и една жена, притежаващи изключителни способности и готови да жертват живота си по негово нареждане. Спасили Франция веднъж, кардиналът разчита на тях да го направят отново. Когато Ла Фарг чува слуховете за красива и смъртоносна италианска шпионка, твърдяща, че притежава ценна информация, той решава да се отзове. Когато тайнствената италианка моли кардинал Ришельо за убежище преди да проговори, Ла Фарг е готов да го обмисли. Защото тя може да назове техния враг. Срещу тях се изправя несравнимо опасен и неуловим манипулатор, коварен като самия Ришельо: Алхимикът в сянка.
1 ... 62 63 64 65 66 67 68 69 70 ... 120
Перейти на страницу:

Ла Фарг прекъсна монолога си и като успя да прикрие една гримаса, раздвижи леко изтръпналото си рамо. След падането в Лисичарника Марсиак — който имаше лекарски способности — го прегледа, ала не откри нищо счупено. Но капитанът на Остриетата, колкото и здрав и издръжлив да изглеждаше въпреки напредналата си възраст, не беше от желязо и все по-трудно се съвземаше от физическите изпитания, които му изпращаше съдбата.

— Скоро разбрах, че Алхимика трябва да отиде на някаква среща. Не знаех с кого. Но бях научил къде и кога, така че подготвих капан. Всъщност се озовах право в клопката, която беше спретнал Алхимика.

Погледът на Ла Фарг се замъгли.

Той продължи:

— Днес съм убеден, че мисията на Алхимика беше именно да ни разкрие и да ни попречи да действаме.

— Подозираха ли кои сте вие?

— Не. Но ударите, които нанасяхме на Ла Рошел, издаваха съществуването на група тайни бойци…

— Затова Алхимика се е погрижил полицията на Кардинала да научи, че се намира в Ла Рошел, нали? Намерението му е било да ви предупредят и да се опитате да го заловите.

— Да, точно така. С пълно съзнание за мощта си, той се превърна в мишена и по този начин, без особено усилие, ни разкри. Прост и ефикасен план. Брилянтен план. Често изкуството на войната е в това да накараш противника да повярва, че води играта… — Сякаш изведнъж предал се под бремето на възрастта, старият благородник бавно наведе глава. — Настъпи крах. Един от нашите — Бретвил — загина. А друг, Лувесиен…

— … ви предаде и избяга. Днес той живее в Испания под маската на богатия граф Дьо Понтеведра.

Капитанът на Остриетата сдържано кимна и довърши разказа си:

— Същата нощ дигата не издържа. Скоро хранителни продукти и английска помощ пристигнаха по море в Ла Рошел. Кралят разбра, че повече не може да поддържа армията, ако не иска да разори кралството, и нареди на Кардинала да започне преговори. За да не се налага да обяснява действията ни по време на обсадата, Ришельо се отказа от нас: той заяви, че сме действали без изрична заповед и дори не подозирал, че съществуваме. За Остриетата това означаваше безчестие. Краят настъпи, когато Кардиналът ни разпусна.

— До назряването на последните събития.

— Да. До поредната необходимост от услугите ни.

Ла Фарг замълча.

Ленкур стори същото, но един въпрос не му даваше мира. Въпрос, който не смееше да зададе, ала капитанът на Остриетата се досети.

— Питайте.

— Какво казахте, капитане?

— Задайте въпроса си.

Младежът се поколеба, а след това рече:

— Как можем да бъдем сигурни? — чу той собствените си думи. — Как можем да бъдем сигурни, че не сте се заели с тази мисия, за да отмъстите на Алхимика? Как можем да бъдем сигурни, че не предпочитате да въздадете правосъдие, вместо да служите вярно на краля и на Франция?

Алмадес, който яздеше зад тях, се превърна целият в слух.

Ла Фарг се усмихна тъжно.

— Не можете — отговори той.

* * *

В предградието Сен Жак Анес тръгна към хана под все още проливния дъжд, по безлюдните улици, озарявани от време на време от светкавиците. Младата баронеса беше мокра до кости и бясна, вървеше бързо, а косите ѝ се стелеха разпилени по лицето.

Скоро тя срещна Марсиак и Балардийо. Те се движеха в същата посока, а старият войник поддържаше гасконеца, който куцаше.

Балардийо сведе очи, като видя Анес.

— Какво? — запита тя и посочи Марсиак.

— Навехнат глезен. Много болезнено… А другият? Избяга ли?

— Мъртъв е.

— Ти ли го…

— Не!… Той е паднал отгоре и си е счупил черепа.

— Значи имаме проблем.

— Така е.

Младата жена се обърна към Балардийо и студено му посочи къде е трупът. След това заповяда:

— Хвърли тялото в Сена. Но преди това го съблечи и стори така, че никой да не може да го разпознае. Запази всичките дрехи.

— Слушам, Анес.

Старият войник се отдалечи, без да чака повече.

Анес застана на мястото му, подхвана Марсиак и тъй като гасконецът беше тежък и силно куцаше, двамата бавно поеха към хана.

— Може и да не е виновен — рече Марсиак.

Анес разбра, че той говори за Балардийо, и отвърна:

— Трябваше да ни предупреди, че мъжът пристига. Такава му беше задачата. Сигурна съм, че е пил…

Гасконецът не успя да намери извинение за приятеля си.

Но след като изминаха няколко метра сред бурята, той рече:

1 ... 62 63 64 65 66 67 68 69 70 ... 120
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)