Носферату [bg]

— Ако искаш да поговорим за каквото и да е, мобилният телефон е у мен — каза Лу.

Вик просто се засмя. Не си направи труда да му каже, че вчера е разглобила мобилния му телефон и го е натикала в кофата за боклук.

Той я взе в мечешката си прегръдка. Имаше наднормено тегло, но миришеше по-добре от другите мъже. Гърдите му имаха миризма на кедър, машинно масло и природа. Общо взето, ухаеше на отговорност. За момент, както се бе притиснала към него, Вик си припомни какво е да си щастлив.

— Трябва да тръгвам — каза той накрая. — Чака ме дълъг път.

— Къде отиваш? — попита стреснато тя.

Той примигна и рече:

— Ама, Вик… мила… ти слушаш ли изобщо?

— Много внимателно — отвърна Вик и това бе самата истина.

Слушаше внимателно, но не него. Ослушваше се за телефона. Чакаше го да звънне.

След като Луис и детето тръгнаха, тя обходи стаите на тухлената къща на Гарфийлд стрийт, която бе купила с парите от „Търсача“ — тогава все още рисуваше и децата от Коледната земя не се обаждаха всеки ден. Взе ножица и преряза кабелите на телефоните.

Събра телефонните апарати и ги занесе в кухнята. Сложи ги в печката, на горната решетка и завъртя копчето. Хей, номерът бе проработил, когато трябваше да се пребори с Чарли Манкс, нали?

След като печката започна да нагрява, тя отвори прозорците и включи аспиратора.

После Вик се настани пред телевизора в дневната, както си бе по бикини. Първо гледа „Хедлайн Нюз“. Но в студиото на Си Ен Ен имаше твърде много звънящи телефони и това я разстрои. Прехвърли на „Спондж Боб“. И там звънна телефон, така че отново смени канала. Намери програма за спортен риболов. Тук изглеждаше безопасно — в предавания от този род нямаше телефони — освен това мястото на действието бе езерото Уинипесоки, където Вик бе летувала като дете. Винаги бе харесвала как изглежда езерото малко след изгрев-слънце — гладко черно огледало, покрито с фината бяла коприна на утринната мъгла.

Отначало пи уиски с лед. После се наложи да пие уискито чисто, защото в кухнята миришеше много гадно и нямаше как да вземе лед. Всъщност цялата къща смърдеше на горяща пластмаса, въпреки аспиратора и отворените прозорци.

Вик Маккуин гледаше как някакъв рибар се бори с пъстърва, когато в краката ѝ изчурулика телефон. Погледна разхвърляните по пода играчки, предимно роботи, сред които Ар Ту-Ди Ту, Далек и разбира се, няколко фигурки на Търсача. Единият от роботите бе от „Трансформърс“, черен, с обемист гръден кош и червени лещи на главата. Той видимо потреперваше, докато издаваше чуруликащ звук.

Тя го вдигна и започна да сгъва ръцете и краката му навътре. Набута главата му в тялото. Събра двете части на торса му и внезапно се получи пластмасов джиесем играчка.

Пластмасовият телефон играчка звънна отново. Тя натисна бутона за отговор и доближи апарата до ухото си.