Ленинград. Живот под обсада
- Автор: Яров Сергей Викторович
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190105992
- Переводчик: Владимир Игнатовски
- Жанр: Военная история
Электронная книга - «Ленинград. Живот под обсада». Краткое содержание книги:
През страшните дни на първата зима милиционерите правели всичко възможно, стараели се градът да не затъне в блатото на престъпността. Те не са виновни, че не са могли да направят нещо повече. Милиционерите, често и те изтощени, вдигали хората, паднали по улиците, помагали им да се приберат у дома, пазели ги от грабители, разкривали спекулантите и крадците, които се възползвали от хората, изпаднали в беда. Да, често спорели кой да иде да вдигне човек, паднал на улицата, да, помагали не само от състрадание, а защото ги било страх, че ще ги накажат, но все пак спасявали.
В началото на 1942 г. в милицията постъпили по-здрави хора. За това даже била информирана германската служба за сигурност (СД), в чиято справка пише: „Тъй като поради глада и студа повечето служители в милицията са толкова отслабнали, че пренебрегват задълженията си, през последните месеци на зимата ги заменят със служители от Москва, които се заемат по-активно с политически контрол.“15 Всъщност не се случило някакво съществено попълване на органите на реда (то не е било и възможно), тяхната работа се подобрила едва след нормализирането на ситуацията в града в средата на 1942 г.
Широко разпространените кражби са последица както от лошата работа на милицията, така и от гладния блокаден бит. Най-страшни последици имали кражбите на храни и купони. Те много се увеличили в края на ноември–декември 1941 г. Най-често крадели в блъсканицата (в трамваите, във влаковете, по магазините), когато хората искали по-бързо да влязат вътре и за миг не внимавали. Александър Грязнов разказва, че на 30 ноември 1941 г., когато опитал да се промъкне в магазина, го притиснали двама: „Единият опита да ми измъкне портфейла, а другият – табакерата.“ На брата на Теодосий Грязнов му откраднали храна в претъпкания трамвай. Любов Шапорина в дневника си от 14 декември 1941 г. съобщава за много странен случай: „Жена с две деца слизаше от трамвая. Трябваше да свали детето на земята и помоли друга жена да подържи тенджерката ѝ. Докато тя сваляше детето, жената хукна да бяга, като стискаше обяда. Не я настигнаха.“16
Крадели стоки и храна в общежитията, където най-лесно можели да ги намерят; по време на пожар, когато нямало възможност да се погрижиш за всяко нещо; и, разбира се, от лехите, които насадили в града през лятото на 1942 г. – там по думите на Ирина Зеленска „се случвали непрекъснати кражби“17. Страшно много били кражбите по домовете. Стотици били „отписани“, в тях не бил останал никой жив. Хиляди били евакуирани, като оставили ключовете или на съседи, или на домоуправителите, което изглеждало донякъде по-сигурно, защото ги било страх да не изгубят жителството си. Много жилища не били запечатани, което впрочем също не спасявало от разграбване. „И свои, и чужди съседи [...] разбиват вратите, грабят нагло всичко ценно. [...] Рядко някое жилище е избегнало тази участ“ – пише на 22 март 1942 г. в дневника си З. Лившиц. Думите му потвърждава Eстер Левина, която на 4 март 1942 г. отбелязва в дневника си: „Когато умре някой самотник, веднага дотичват съседите, търсят купони, нещо, което може да се смени за храна.“ Чупели мебелите и ги горили, с книгите палели печките, а някои от тях и може и да са ги продавали – в блокадния Ленинград книги се търсели. „Книгите и ръкописите са изгорени, вещите са изпокрадени, няма ги и мебелите, даже са изнесли рояла“ – такава картина заварва Александър Болдирев, изпратен да опише имуществото в едно жилище.18