Принцът се жени
- Автор: Додд Кристина
- Серия: lost princesses #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцът се жени». Краткое содержание книги:
Тя се усмихна. Ах, каква усмивка! Дръзка, изкусителна, примамлива, многозначителна. Съпругата му имаше вид на жена, която знае как да му достави удоволствие.
По дяволите, беше сигурен, че видът й не лъже.
Тя протегна ръце над главата си.
Той си свали обувките и панталона.
Тя зарови пръсти в косата си, вдигна два сатенени кичура и внимателно ги нагласи така, че да покриват гърдите й.
Лицето му замръзна, все едно беше изсечено от камък.
Очевидно и тя забеляза това, защото първо го погледна закачливо, а после с престорен ужас.
— Приличаш на най-строгият ми учител, когато разбереше, че си играя, вместо да уча алгебра.
Рейнджър се надвеси над нея и се опря на юмруци отстрани на раменете й.
— Той пляскаше ли те за непослушанието?
— Не. — Устните й бяха плътни, розови и влажни. — Игрички ли ще си играем?
— Какво искаш да кажеш?
— Дамите на мадам Пинчън ми казаха, че мъжете обичали да си играят в леглото. Ще се престориш ли на учителя ми, който ме пляска за непослушанието?
По дяволите! Думите й извикаха представата за голото й тяло в скута му. Ръката му щеше да я шляпне един път, но само толкова, и после щеше да започне същинското наказание. Щеше да я обърне с гръб към себе си и да влезе в нея. Щеше да я накара да го язди, докато…
Тя го върна към настоящето с дланта си, която стисна бицепса му.
— Мога да бъда много, много лоша. Ще ме напляскаш ли?
Притокът на кръв в слабините му едва не го подлуди.
Пребори се с импулса да я прикове на леглото и да я обладае. По челото му изби пот. Нямаше да я вземе прибързано. Беше я хванал в брачния капан. Сега трябваше да я улови в капана на страстта, за да бъде дълбоко влюбена в него, когато истината излезе наяве. Нуждаеше от подкрепата й, за да си върне царството.
Бавно и мъчително той надмогна отчаянието.
— Не. — Рейнджър отметна кичурите коса от гърдите й. — Няма. — Устните му се сключиха около едното зърно и го засмукаха силно. Езикът му се включи с ласки.
Сорша ахна шумно и се вкопчи в раменете му. Ноктите й се забиха в кожата му.
Той ликуваше, защото това бе знак, че тя се е унесла във вихъра на страстта. Леко я захапа, после духна върху влагата, оставена от езика му. Кожата й настръхна. Гърдите й се зачервиха. Зърното й се втвърди като пъпка.
Откликът й беше толкова бурен, че той бе едновременно поласкана и затрогнат. Това беше така, защото Сорша му вярваше, отдавайки му се безрезервно. Колко пъти го беше повторила. Вярваше на Арну и, без да знае, се доверяваше на Рейнджър. И толкова по-добре, защото Рейнджър възнамеряваше да се грижи добре за нея.
Той засмука второто зърно и същевременно ръката му се промъкна между бедрата и. Средният му пръст притискаше сърцевината й в протяжен ритъм, който постепенно я докара до лудост. Тя се загърчи и опита да му се изплъзне.
Рейнджър не я пусна. Сорша трябваше да научи отчаянието на безответната страст. Това щеше да я накара да се завърне при него. А може би му беше и приятно да я мъчи, както желанието измъчваше него: до точка, отвъд която човек губи контрол.
Но и невестата му знаеше как да му го върне тъпкано. Тя го погали по гръбнака, стигна до гащите му и плъзна ръка надолу. Стисна дупето му и бавно започна да го мачка. На Рейнджър отчаяно му се прииска да се зарови в нея. Другата й ръка започна да изследва корема му, преброи ребрата му и описа кръгче около пъпа му, преди да продължи нататък.
Тя имитираше сношение.
Откъде знаеше?… Но разбира се. Дамите от онзи публичен дом й бяха казали. Добре де, все пак откъде Сорша знаеше как точно да го подлуди? Тя беше принцеса, отгледана в метох, обаче, когато хвана члена му и го освободи от тесния затвор на долните гащи, в действията й нямаше капчица свян. Сорша не го гледаше. Всъщност беше притворила очи, ала само за да изследва по-добре формата му и копринената му мекота. Главичката на петльото му очевидно я очарова. Тя не спря да я милва и да прокарва кутрето си по мъничкия отвор. Най-накрая наплюнчи пръсти и ги прокара по дебелия ствол.
Щеше му се да се просне по гръб и да се остави на ръцете й, докато не издъхне от блаженство. Когато тя повдигна топките му, за да ги проучи, той волю-неволю скочи на крака и се съблече докрай.
Всички дрехи му пречеха. Бельото направо го тормозеше.
Най-сетне той се изтегна до нея. Гледаше я в очите, когато вкара два пръста в нея и я разтегна, докато тя не изхленчи от болка, после незабавно прогони неприятното усещане с устните си върху нейните, с гърдите си върху нейните, със слабините си върху нейните. Причини й страдание, докара я до върха. Тя приемаше милувките му с нескрита радост. Той я учеше, подготвяше я за мига, в който щеше да я направи своя.