Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))
- Автор: Попов Иван
- Серия: Езиково инженерство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хакери на човешките души ((хуманитарен киберпънк))». Краткое содержание книги:
Авторът надниква в кухнята на трите най-мистериозни организации на XXI век: Отдела за борба с организираната реалност, Комитета „Лукач“ и курвите от Несла.
На настояванията на Балабан да отидат още веднъж до вилата Джон реагира доста скептично: Лука, разсъди той, не е идиот, та да се върне обратно там, където го чака я МАСТЕХКОН, я направо Търтея. Но Балабан възрази, че тъкмо това трябва да разберат — дали МАСТЕХКОН е стигнала до самия Лука. Той напомни на Джон, че засега са видели по следите на Лука само хората на Търтея и на МУЦИ, а за асоциацията знаят само, че прави проверка в института, но това не значи нищо само по себе си… Джон се усети, че наистина е избързал малко с изводите, пребори се с нежеланието да се набива в очите на проверяващите от всички бои, и склони да дойде.
— Интересно все пак — разсъждаваше той на глас, докато Балабан лениво въртеше волана, заобикаляйки локвите, — защо Пейн също разследва „болните мозъци“ и Лука? Добре, получил е данни от контраинтелигенцията на Програмата, или от ревизията на нашия отдел. Но защо не са му свалили и на него правомощията, ако с делото се е заловила МАСТЕХКОН? Защо мен ме отстраниха, а него не? Двоен агент ли е, какъв?
— Може и да е двоен — обади се Балабан. — Но не на МАСТЕХКОН, а на някоя от хумтех-компаниите. И като е разбрал какво са направили тук под носа му, сега да се опитва да привлече Лука в своята компания. А ако не го привлече, да го отвлече…
— А защо Антон постоянно го съпровожда? — запита Джон. — Антон е човек на Търтея, би трябвало да му пази института от метрополски агенти, а не да ги води дотам. Впрочем човек на Търтея май беше Матей, а не Антон… ей, съвсем се обърках с тия в МУЦИ…
— Абе зарежи ги — махна с ръка Балабан. — Нека си играят игрички под масата, те не са важни. Това, че чрез хипняците могат да се разкачат рефлексни вериги в мозъка, е хиляда пъти по-важно от това кой чий агент е…
— Как така да се разкачат рефлексни вериги?
— Ето така. Като дойде ситуация да се задейства някакъв мисловен автоматизъм, вместо мисълта, която трябва да се появи, се появява мисълта за това, че трябва да се появи оная първата мисъл. Все едно е пренасочено някакво системно прекъсване, добавен е допълнителен код, една степен на рефлексия в повече, и автоматизмът отива на кино. Това Лука снощи ми го обясни, а аз по-късно се обадих в Армадильо на Лорънс Блум и той…
— Кой Лорънс Блум? Оня, журналистът ли?
— Да. Нали ти казах, че е разследвал по-рано МАСТЕХКОН… та той мисли, че самото това нещо е вид закриваща технология.
— Защо закриваща? — не разбра Джон.
— Защо, защо. Колкото повече автоматизми имаш в главата си, толкова си по-управляем. И дори някои от тия автоматизми са ти инсталирани специално с цел да си управляем. А други — с цел някой да печели от тях. Рекламата например слага такива работи. А ако хипнякът ги разгражда, става сам се сещаш какво… Лорънс твърди, че дори само половината рекламни автоматизми да се деинсталират, пазарът в страните от първи и втори функционален тип ще гушне букета. И че най-закриващата технология в днешно време би трябвало да бъде хуманитарна, понеже най-много стойност на стоките придава рекламата. Та затова Лорънс реши, че в МАСТЕХКОН би трябвало да има отдел „Идеологически“ или, което е същото, „Хуманитарен“…
Джон се ориентираше слабо в икономиката и позагуби нишката на Балабановата идея. От главата му не излизаха разкачените мисловни вериги, мярна се смътен спомен, че бе усетил нещо такова и у себе си, че някакви вътрешни мисловни модули бяха престанали да се обаждат. Не можа да си спомни обаче за какво отговаряха тези изключени модули. Неясно беше и дали онзи случайно видян още в Армадильо хипноклип ги беше изключил или сами си бяха окапали под влияние на агресивната туземна среда…
— Лука ми каза и друго — говореше през това време Балабан. — Неговият генератор на лафове кодирал информацията не в шаблоните, както е прието, а в изменението на шаблоните. Горе-долу както се модулира радиосигнал. Шаблонът служи за носеща вълна и се модулира чрез малко изменение. Вчера го гледах генератора как работи с малкия цитатник на граф Дракула: „Свободата на словото е осъзната автоцензура“, „Учението на Лукач е всесилно, защото е вярно“, „Гражданското общество е строй на цивилизовани мафии“… Ей такива лафове плюеше в зависимост от контекста. Естествено, който не знае шаблона, не може да възстанови сигнала. Ти като не си изучавал малкия цитатник, разбираш едно, а аз, дето съм държал изпити по него — съвсем друго, нали така?
Джон кимна в съгласие. За съществуването на малък цитатник на графа- освободител чуваше за пръв път.
— На това Лука му вика езопов комплекс — продължи Балабан. — Представи си: шаблоните са толкова компрометирани, че никой не ги взима насериозно, затова не могат да носят информация. И вместо да говорят направо, хората трябва да го усукват като оня, гръцкия баснописец… Генераторът повишава асоциираната размерност на текста, нали? Ти мислеше, че той системно счупва шаблоните, преправя асоциативните редове. А всъщност той ги модулира. Предава информация посредством промяната им. И ние тук разбираме какво се предава, а вие в метрополията — не. И конструктът на „Дженерал Лингвистикс“ също не разбира, той е абсолютно неприспособен за такъв тип комуникация. Модулираният шаблон може да предава много важен смисъл, управляващ смисъл, а в „Лукач“ дори не могат да го засекат… Загряваш ли?