Втъкан свят

3

Когато полицаите отвориха задната врата на камионетката и вкараха Сузана и Джерихо в двора на щаба на Хобарт, ореолите вече бяха избледнели. От видението с Джерихо и Аполин й остана само леко гадене и болка в главата.

Влязоха в мрачната бетонна сграда и ги разделиха, взеха им личните вещи. Сузана не носеше нищо ценно, освен книгата на Мими — откакто я намери винаги я носеше със себе си, в ръка или в джоба. Въпреки че протестира срещу конфискуването, взеха и нея.

Полицаите които ги арестуваха, спориха известно време къде да я затворят, и после я отведоха надолу по някакви стълби в празна килия за разпити, някъде във вътрешността на сградата. Тук един полицай попълни формуляр с данните й. Тя отговори на въпросите му доколкото можа, но мисълта й непрекъснато се отвличаше: към Кал, Джерихо и килима. Сутринта нещата изглеждаха зле, но сега бяха много по-зле. Каза си да не се притеснява излишно предварително за неща, на които не може да повлияе. Най-важното сега беше да измъкне себе си и Джерихо от ареста. Видя страха и отчаянието му когато ги разделиха. Щеше да стане лесна плячка, ако някой реши да се държи грубо с него.

Мислите й бяха прекъснати от отварянето на вратата. Някакъв блед мъж в сивочерен костюм я гледаше втренчено. Изглеждаше като че ли не бе спал отдавна.

— Благодаря, Стилман — каза той. Разпитващият полицай освободи стола срещу Сузана. — Би ли почакал отвън?

Полицаят излезе. Вратата хлопна.