Обещай ми вечността
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обещай ми вечността». Краткое содержание книги:
— Добра работа ли свърши на брега? — осмели се да изрече тя с хладен глас.
— Много.
Плахата му усмивка подведе Лили да допусне, че снощи с правил и нещо друго, освен да се занимава с откупа за пленниците. Тя изсумтя възмутено и се обърна, за да погледне към пристанището. Но не го видя. През нощта явно корабът беше отплават и сега тя не виждаше нищо друго освен спокойни сини води и очертанията на далечни острови.
— Излезли сме от Насау?
— Отплавахме със среднощния отлив, нямаше защо да се бавим повече там.
— Къде отиваме?
— Към Ню Орлиънс. Това с едно от последните пристанища, които още не са блокирани от англичаните.
— Колко време ще останем там?
— Само ти оставаш — поправи я Матю. — Когато те заведа на брега, в безопасност при Сара и Джеф, ще се върна в морето. Тази война още не е свършила. Сега, ако ме извиниш, имам задължения. Ако още не си закусила, иди в кухнята. Готвачът ти е оставил храна.
Лили се обърна и го загледа как се отдалечава, питайки се с коя ли жена е спал снощи. Дали я е познавал отпреди, или просто я е избрал ей така, само колкото да утоли страстта си? Не че имаше някакво значение, опитваше се тя да се самоубеждава. Щом той не я безпокоеше, можеше да спи с която си иска. Тя дори започваше да вярва на лъжите си, докато не си спомни колко прекрасно се любеше Матю с нея, колко великолепно я караше да се чувства и колко покъртително реагираше тя.
Очите на Лили се присвиха замислено, докато галеха мъжествената линия на тесните му хълбоци, стегнатите кълба на седалището, които се свиваха с всяка стъпка, докато той се изкачваше по стъпалата към мостика. Гърбът му беше изправен и строен, раменете — широки. Изведнъж той се обърна и срещна погледа й, втренчен в него; в очите й той прочете всичко друго, само не и безразличие. За един бездиханен момент очите им останаха впити един в друг, после Матю пусна една дяволита усмивка и продължи изкачването си. Лили се изчерви и наведе глава, мъчейки се да се съсредоточи върху всичко друго, само не и върху самодоволната усмивка на Матю. Магьосник ли беше този мъж, запита се тя, тръсвайки сърдито глава. Как беше разбрал, че го гледа?
Тази нощ Матю дръзко влезе в каютата на Лили, без да почука. Тя се приготвяше да си легне и тъкмо беше навлякла строгата си бяла нощница, когато Матю нахлу в каютата. Една лампа висеше от тавана и тя замръзна, когато той спря на прага, взрян в нея така напрегнато, че сякаш наистина виждаше всичко през единствената й тънка дреха.
— Какво искаш? — запита тя, възвръщайки си най-сетне гласа.
— Това е моята каюта, мога да влизам когато си искам.
— Тогава ми намери друга, където да не бъда обезпокоявана — изрече предизвикателно тя.
— Ти още си моя съпруга, Лили.
— Това не ти попречи да спиш с друга жена в Насау!
Матю пребледня. Внезапното оттегляне на кръвта от лицето му само потвърди подозренията на Лили, че Матю е прекарал свободното си време в Насау в прегръдките на чужда жена.
— Не можеш да знаеш!
— Сега знам.
Гласът й беше толкова спокоен, че не издаваше вътрешната борба, която кипеше в душата й.
— Защо да не потърся утеха другаде, щом съпругата ми отказва да изпълни съпружеските си задължения?
— Защо, наистина? — повтори Лили с безразличие. — Казах ти, че не ми харесва да бъда използвана за тази цел.
— Но ти харесва да се любиш с мене.
— Е — отвърна тя с неохота, — много те бива.
Матю се усмихна едва-едва.
— Има още много неща, на който мога да те науча.
— Не ми трябват уроците ти.
Ъглите на устата му се отпуснаха мрачно.
— Какво означава това? Нима Клей Уинслоу те е учил на разни неща, докато ме нямаше?
— Отвратителен си — заяви Лили, нарочно обръщайки гръб. — Моля те, излез, уморена съм.
Матю се вгледа за миг в гърба й, стиснал отпуснатите си юмруци. Нямаше никаква представа защо иронията й го караше да губи самообладание. Господ знае, че имаше достатъчно разум, за да я набие и да я накара да му се подчинява, но странно, искаше само да смъкне този отвратителен бял саван от тялото й и да я люби, докато тя не започне да моли за милост. Представи си плътта й под ръцете си, вкуса й по устните си и тези измъчващи го картини бяха достатъчни, за да се озове с две дълги крачки при нея.
Лили ахна, когато почувства пръстите на Матю да се стягат около крехката плът на раменете й и да я обръщат към него.