Брат Од
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брат Од». Краткое содержание книги:
Само че във всеки човек се крие нещо, което убягва от погледа, и това важи с тройна сила за героя на Дийн Кунц. Защото Од, обитател на градчето Пико Мундо, притежава способността да говори с мъртвите и като неофициален посланик на добра воля между нашия свят и техния помага за наказване на злото.
След смъртта на любимата си Сторми и потресаващата среща с коварната и извратена Датура той търси убежище в манастир. Сивото ежедневие е като балсам за наранената му душа, пък и духовете на мъртвите вече не смущават дните и нощите му, явява му се само неизменният Елвис. Безметежното му съществуване е нарушено от множество бодаси, витаещи около болните дечица, приютени от монахините. Од знае, че появата им предвещава трагично събитие. В разгара на страховита снежна буря монасите и монахините обединяват усилия да спасят децата. Обитателите на манастира не подозират, че са подложени на чудовищен експеримент, а Од се среща с враг, древен и неумолим като самото време.
Не можех да видя как е закрепен за стената. Сякаш израстваше директно от бетона или пък беше споен с него.
По същия начин не можех да разбера как платнените окови се свързват с клиновете. Връв и съединителна скоба бяха едно неразделно цяло.
В качеството си на ловец на глави Мошеника зад гърба ми щеше да носи някакъв нож, може би мачете, с което щях да прережа въжетата на брат Тимотей. Индианското божество нямаше да ми стори зло, щом му кажех, че съм приятел с Том Ходещия по облаци. Нямах цигари за скромно прошение, но пък разполагах с няколко пакетчета от онези дъвки — „Блекджак“.
Дръпнах една от вървите, крепящи починалия монах, за да определя здравината й. Тя се оказа по-стегната, отколкото очаквах; от напрежение беше изопната като цигулкова струна.
Влакнестата тъкан произведе неприятен звук. Макар че бях дръпнал само една връв, след един миг и останалите дванайсет затрептяха. Зловещата музика, изтръгнала се от тях, ми напомни за терменвокс11.
По главата ми сякаш полазиха мравки, горещ дъх опари врата ми, усетих миризма на лош дъх. Знаех, че това беше ирационалният ми страх, естествена реакция на ужасното състояние, в което заварих брат Тимотей, и на зловещата мелодия като от терменвокс, но се обърнах, обърнах се, огорчен от това, че въображението ми толкова лесно ме е направило на глупак, обърнах се дръзко към страшния Мошеник.
Той не се възвисяваше зад мен. Никой не очакваше обръщането ми, освен Бу, чието объркване накара срама ми да лъсне като елмаз.
Докато студеният въздух от тринайсетте окови заглъхваше, отново насочих вниманието си към брат Тимотей, точно когато очите му се отваряха.
Трийсет и втора глава
По-точно казано клепачите на брат Тимотей се повдигнаха, но той не можеше да отвори очи, защото вече нямаше очи. В очните му кухини имаше калейдоскопични мозайки от миниатюрни костички. Мозайката отляво цъфтеше в пъстроцветни форми, същото важеше и за тази отдясно. Синхронът помежду им беше съвършен.
Почувствах се предупреден да отстъпя назад.
Устата му зейна без език и без зъби. В широтата на безмълвния му писък видях слоеста конструкция от костички, свързани помежду си по начин, който не подлежи на анализ или описание: гърчещи се, извиващи се, въртящи се, напиращи напред, за да се сгънат назад, сякаш безуспешно се опитваха да погълнат жива колония твърдочерупчести арахниди, която не изгаряше от желание да бъде консумирана.
Кожата му се сцепи от ъгълчетата на устата по посока към ушите. Горната му устна се зави към челото без нито една капчица кръв, подобно на консерва, която се огъва под напора на отварачката, брадичката му се оголи.
Значи освен за гавра с Христовото разпятие тялото на брат Тимотей беше послужило за какавида, от която излизаше една антиочарователна пеперуда.
Под облицовката на лицето се криеше в пълния си блясък онова, което само бях зърнал в очните кухини: фантасмагория от костички, свързани по всевъзможни начини: от панти, от мостове, от свръзки, за които нямаше име и които бяха от друг свят.
Изглежда, привидението беше солидна маса от кости, които сякаш бяха споени една за друга, наблъскани дотолкова гъсто и интимно, че не би следвало да се въртят и извиват поради липса на място. Но въпреки това те се гърчеха, извиваха, олюляваха и какво ли още не, сякаш се движеха с главозамайваща виртуозност не в три, а в четири измерения.
Представете си, че ходът на цялата вселена и на цялото време се контролира от едно безкрайно голяма скоростна кутия; представете си сега, че гледате този невероятен механизъм и приблизително ще разберете чувствата ми — недоумение, страхопочитание, ужас — докато стоях пред тази конструкция на конструкциите, чиито елементи се разбъркваха и преподреждаха, объркваха и презареждаха, цъкаха и тиктакаха, извиваха се и се огъваха, отърсвайки се от тленната паяжина на горкия брат Тимотей.
Нещо енергично се раздвижи под расото на мъртвия монах.
Може би щях да остана на шоуто, ако имаше пуканки, пепси и удобен стол. Охладителната кула обаче беше студено и неприветливо място, с безчет течения и без каквито и да е удобства.
Освен това имах среща в гаража със сладкаро-библиотекаря-хузи. Мразя да закъснявам за ангажиментите си. Грубо е да разиграваш някого.
Една „котка“ се изтръгна от стената. Влакнестата верига го притегли в калейдоскопична структура от кости и за един миг го претопи в себе си. Още един ченгел се изскубна, връщайки се обратно при тати.
Часът на този първобитен звяр най-после беше настъпил и не му беше нужно да се мъкне до Витлеем, за да ражда. Остри бели остриета раздраха монашеската одежда и я направиха на парченца. Изтрябвала му е някаква си Розмари, защо да губи години като бебе12?
11
Инструмент, състоящ се от осцилатор, контролиран чрез движение на ръцете, което заменя клавиатурата. — Б.пр.
12
Намек за романа на Айра Левин „Бебето на Розмари“, в който главната героиня зачева от сатаната. — Б.пр.