От кого сме произлезли
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «От кого сме произлезли». Краткое содержание книги:
В едно от тези помещения владетелят на Индия намерил Великия древен човек в състояние на сомати, а душата му кръжала над него. Тялото му било съсухрено, но живо. Човекът бил в пещера от 1 600 000 години. Той открехнал леко очи. Владетелят заговорил на санскрит, молейки го за помощ. Съсухреният човек го разбирал и му правел знаци с очи. Посочил му предмет, окачен на стената. Това бил мистичен кръг. Владетелят на Индия го взел и тръгнал към изхода. В друго помещение се натъкнал на още един човек в сомати — владетеля на сикхите, който бил изпаднал в това състояние през V век (известно е, че той е излязъл от сомати през XVII век и се е върнал към нормален живот). Край входа на пещерата владетелят срещнал 8 змии. Една от тях пуснала капчица кръв върху мистичния кръг, капката се издигнала в небето и скоро заваляло. В тази пещера през 1637 година влязъл човек на име Девендра Поундел, който и до сега пребивава там в състояние на сомати. След него никой не е влизал в пещерата.
— Интересна легенда — казах аз. — До голяма степен тя отговаря на това, за което беседвахме с вас.
— Подобни легенди има много — каза Бонпо-лама.
— А има ли и други сведения освен легенди? Виждал ли е някой човек, изпадал в сомати.
— Да. Например в Северен Тибет има пещера, където вече няколко века (не помня точно колко) в сомати се намира човек на име Мозе Сал Дзянг. Местните духовници от този тибетски регион периодично го виждат. Те не са Особени хора, а обикновени служители. Не е необходимо да получават право на достъп от този човек. Влизането е безопасно. Единственото условие са добрите намерения. Не бива да се снима и да се говори — светотатство е!
— Разбирам, та нали Мозе Сал Дзянг е един от представителите на Генофонда на човечеството. Това е свято нещо!
— Да.
— Все пак не бихме ли могли да го видим?
— Може! Ако религиозните служители от този тибетски район ви разрешат и ви посочат пещерата. Но… нали знаете, сега в Тибет има китайци. Не съм сигурен дали тези служители са живи. Най-вероятно са ги разстреляли. Ако китайците са узнали за човека в сомати, сигурно са го убили или са го тикнали в затвора — мрачно отговори Бонпо-лама.
— Нима китайците не разбират, че човекът в сомати е нещо свято…
— Нали са комунисти!
— М… да. Разбирам. Самият аз съм от бивша комунистическа страна. Прадядо ми — също служител на религията, е бил разстрелян. Дядо ми като негов син е прекарал тринайсет години в сталинските затвори. Баща ми, доброволец, воювал край Сталинград, въпреки ордените и шестнайсетте шрапнела от немска мина, дълго време беше смятан за враг на народа — казах аз.
— След 1957 година, когато китайците завладяха Тибет, над 100 000 души, повечето духовни служители, са били принудени да напуснат страната. И на мен ми се наложи да замина, оставяйки храма, книгите, всичко — с горчивина каза Бонпо-лама. — Самият Да-лай-лама бе принуден да замине за Индия през 1959 година, когато беше на 23 години. Около 1 200 000 души са били физически унищожени. Манастирите са разрушени, златните статуи — откарани в Китай. Хората са били провесвани от тавана нагоре с краката. Масово са били вкарвани в затворите. Това е страшно! Та Тибет е мястото, откъдето е произлязло човечеството! Тибетците знаят — извинете, знаеха — за великото сомати и свято го пазеха! Нали тяхно предопределение е да съхраняват духовните ценности на древността, на най-дълбоката древност! Тибет е важен за цялото човечество, за неговото бъдеще!
— Нямам думи…
— Аз също. Някога тибетците са били войнствени — продължи Бонпо-лама. — Завладели са много земи. Но преди повече от 800 години при тях е дошло озарението, след което държавната политика рязко се е променила и е била насочена към религията. На мястото на войните дошли легиони от монаси. Построени били повече от 6 000 манастира. Преди да дойдат китайците, е имало около 6 000 Върховни лами. От всяко тибетско семейство един от синовете е ставал монах, давайки обет за безбрачие. Сърцевината на тибетската религия са идеите на алтруизма и просвещението — тибетецът се е стремял да бъде максимално образован (преди всичко духовно), обръщайки минимум внимание на своите материални потребности. Около 75% от тибетския бюджет е отивал за строителство на храмове, за религиозно образование, просвещение и естествени науки. В продължение на 800 години Тибет не е имал армия.