Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
- Автор: Кан Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:
— Лошите отлетяха — отбеляза с подозрение Дребосъка. Не му се вярваше, че толкова лесно са се отървали. — Къде отидоха?
Оказа се, че подозренията му са напълно основателни. Вагонетката на тугите изскочи ненадейно от някакъв страничен тунел и, движейки се по успоредна линия, почти се изравни с тях.
Един от войниците вдигна пушката си и стреля от упор. Силно разклащане на гондолата под краката му попречи на точността при изстрела, в следващия миг Инди скочи, сграбчи дулото на пушката и с рязко движение я измъкна от ръцете на индиеца. После замахна силно и прикладът й разби челюстта на надигналия се втори войник.
Друг се протегна и докопа ръката на Дребосъка.
— Помощ, Инди! — извика момчето. Индиана го стисна за другата ръка и двамата с едрия бабаит отсреща безмълвно затеглиха момчето. В същото време Уили размахваше пушката пред лицата на останалите.
Състезанието по теглене беше спечелено от Инди и Дребосъка се строполи в дъното на вагонетката. Но в същата секунда един войник се пресегна изотзад и успя да сграбчи Инди през кръста.
Той се извърна и с цялата си тежест се облегна върху нападателя. Онзи се олюля, гърбът му обърса стената на тунела, летяща с бясна скорост край тях, а за Индиана това беше предостатъчно, за да се освободи. Приклекна за миг, после се надигна и здравата го фрасна в лицето. Онзи се катурна през борда и изчезна в мрака.
Притече се да помогне на Уили, която току-що бе треснала с приклада един от войниците по главата. Но за беда войникът, когото Инди беше изхвърлил навън, бе успял да се докопа до вагонетката, пропълзя зад гърба му и го удари с голям камък в тила. Инди рухна подкосен, но на мястото му храбро се изправи Уили. Стиснала пушката в ръце, тя се премери точно и хладнокръвно халоса с дулото вражеската глава. Онзи се преобърна и този път наистина се зае да брои траверсите. Все бе научила нещичко по време на престоя си в Шанхай!
Инди бавно се надигна.
— Грешката е моя — рече той с колеблива усмивка.
Тя мълчаливо му подаде шапката.
В препускащата редом вагонетка войниците се приготвиха за стрелба. Но след поредица от остри завои тяхната гондола изостана с четири-пет метра назад.
— Залегни! — изкрещя Индиана и се сниши към дъното на вагонетката. Охо — очите му откриха нещо полезно и той се усмихна.
Сграбчи лопатата, вдигна я нагоре и откачи капака на една шахта с натрошена руда. Върху двете вагонетки се посипаха камъни, пръст и чакъл, но повечето се стовари върху главите на преследвачите. Един от войниците изхвърча зад борда, а останалите потънаха в облак прах и камъни. След миг вагонетката им излетя от релсите и тежко се заби в стената. Макар наранени и посипани с пепел, бегълците победоносно се отдалечиха.
В следващия миг влетяха в нисък тунел, от чийто таван стърчаха остри сталактити.
— Долу! — едва успя да извика Инди и вагонетката им с грохот се вряза в причудливата каменна гора. Скоростта им понамаля за миг-два, но после сталактитите внезапно изчезнаха и гондолата отново се понесе с фучене в мрака.
Уили подаде глава само за да види, че на двайсетина метра от тях линията свършва. Не й оставаше нищо друго, освен да затвори очи от ужас.
Стигнаха до края поне със сто километра в час. За щастие линията не бе просто прекъсната, а пред нея зееше изкопът на нова, по-ниска галерия, в която също проблясваха релси. Вагонетката се откъсна, литна във въздуха и с оглушително БАМ-М-М се стовари в изкопа. И продължи да се движи!
Уили се засмя. Всичко върви, всичко е възможно!
Каменарските чукове се трудеха безспир. Още две скали бавно поддадоха, последва ги трета. Гигантският резервоар започна да се накланя.
Разнесоха се предупредителни викове и мъжете с чуковете се разбягаха.
Изправен на малка площадка високо над тях, Мола Рам внимателно наблюдаваше хода на работата. Шумът беше невероятен — сякаш самата земя бе включила мощни двигатели. Гигантският съд се наклони и с оглушителен трясък полегна на една страна.
От него се изсипаха милиони литри вода, които, издигнали се в страховита приливна вълна, бързо изпълниха пещерата и се насочиха към тунелите.
Новата линия беше абсолютно права, а тунелът — достатъчно висок.
По лицето на Инди се изписа онази хладна усмивка, която Уили колкото обичаше, толкова и мразеше.
— Дай спирачка, Дребосък! — нареди Индиана.
Момчето сякаш съжали, задето вълнуващото пътешествие е към своя край, но се надяваше да преживее още приключения. Пресегна се и дръпна небрежно спирачката.