Кръвта на сатаната
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на сатаната». Краткое содержание книги:
НЕЩО ДЕБНЕ
В студеното и скрито сърце на един изумителен некропол се крие нещо, създадено от човека, но излизащо извън човешкото въображение.
Нещо изумително. Нещо ужасяващо!
ИЗГУБЕНИЯТ СВЯТ
Тези, които са се осмелили да смутят спокойствието на избраните, сега ще трябва да платят…
Има чудеса, които е по-добре никога да не пожелаваш!
— Денал! — изкрещя Сам и се затича към брега.
Маги успя да го спре. Проследиха плуването на момчето по течението. Първоначално се замята в тясното русло, обаче успя да задържи лампата над главата си и тя засия като фар в тъмната пещера. След това течението го отнесе зад един завой и го завлече в тунел.
— Проклетото хлапе ми измъкна фенерчето от джоба — промърмори Сам със смесица от уважение и тревога.
— Ще се справи — увери го Маги.
— Ето, домъкна се и главната армия — предупреди ги Ралф, който не откъсваше поглед от пътеката с паяците. Маги се обърна. Лъчът на фенера бе осветил белезникава вълна.
— Хайде, Денал, не ни разочаровай! — викна тя.
Сякаш я бе чуло, момчето нададе вик от дълбочината на пещерите. Денал бе успял.
— Слава Богу! — въздъхна облекчено Сам. — Да се измъкваме оттук.
Норман приключи прибирането на вещите си във водонепроницаем чувал, а след малко към тях се присъедини и Ралф, който не откъсваше поглед от тарантулите. Сам свали карабината от рамото си и даде знак на Ралф да направи същото.
— Опитай се да задържиш пушката над повърхността. Предполагам, че за малко време нищо няма да им стане, но все пак е по-добре да си останат сухи.
Ралф погледна водата със страдалчески поглед.
— Пушката да върви по дяволите. За мен важното е да успея да задържа главата си над водата. — Погледна останалите трима. — Не зная да плувам.
— Какво? — възкликна Сам. — Защо не ни каза това по-рано?
— Маги е права — простена Ралф. — Оттук можем да се измъкнем само по реката.
— Аз няма да се откъсна от Ралф — обеща Норман. — В армията се занимавах със спасителни работи във вода.
Ралф не повярва на ушите си.
— В армията ли си служил?
— Да. Служих три години във Форт Орд, докато не ме изгониха при един лов на вещици. Не ми задавай повече въпроси.
— Предпочитам да рискувам сам — заяви Ралф и поклати глава.
Фотографът избухна.
— Ти няма ли най-после да престанеш да се правиш на юнак? Не ми харесваш. Не си моят тип — избухна Норман и подаде водонепроницаемия чувал на Ралф. — Изолиран е с пяна. Направен е така, че при всякакви обстоятелства да изплува на повърхността. Ти го притисни към гърдите си, пък аз ще имам грижата да те бутам. Ралф неохотно се съгласи.
— Ами това? — Посочи пушката на Хил.
— Аз ще имам грижата и за двете — успокои го Сам. Посегна към пушката, но Маги я взе преди него.
— Две пушки много ще ти натежат, Сам — прецени тя. — Фенерчето е водонепроницаемо и леко.
— Добре — прие Сам след известно колебание. — Стане ли трудно, захвърли я. Едно фенерче сега ни трябва повече от втора пушка.
— Да побързаме — подкани Маги. — На паяците ще им омръзне да гледат как закуската им се изплъзва. Сам настоя Ралф и Норман да влязат първи в реката.
Норман стъпи върху малък камък непосредствено до водната повърхност и размаха ръце, за да запази равновесие. Сетне даде знак на Ралф да скочи.
Огромният футболист захапа долната си устна, притисна чувала с фотоапаратите към гърдите си и скочи във водата, преди страхът му да му попречи.
Маги ги освети с фенерчето. Норман скочи с лекота във водата и мършавото му тяло след малко се появи до едрия чернокож младеж.
— Легни на гръб! — извика Норман, след като течението започна да ги завлича. — Дръж чувала до гърдите си! Ралф се поколеба за миг, започна да плюва погълнатата вода и да рита трескаво с крака. — Не се движи!
Ралф най-после се подчини и легна на гръб във водата.
Норман доплува до него, хвана го за яката на ризата и вдигна главата му над водата. Когато течението ги понесе, Норман отправи едно последно предупреждение.
— Не изпускай чувала! Я си изгубил апаратите ми, я съм те оставил да се удавиш.
— Сега е наш ред. — Сам пъхна каубойската си шапка в раницата. — Готова ли си?
Маги си пое дълбоко въздух и кимна утвърдително.
— Добре ли си? — попита той, като я погледна в очите. Тя разбра, че той се боеше повече от пристъпите и отколкото от водата.
— Нали това беше моя идея? Нищо ми няма.
— Влизай тогава.
Тя понечи да възрази, но усети, че нещо я гъделичка по крака. Наведе се и видя как паяк, голям като човешки юмрук, започва да се катери по крака и. С погнуса го удари с фенерчето. После издигна късата пушка на Хил над главата си и тромаво скочи във водата.
Чу се шумен плясък. За миг усети удар, който веднага бе заменен от усещане за вледеняващ студ. Издигна глава над повърхността и извика. Всичките и мускули се бяха стегнали. Успя да раздвижи крайниците само с усилие на волята си. Студът премина през дрехите и и охлади въздуха в нейните дробове. Сам скочи след нея.