Дъщерята на огъня
- Автор: Греъм Хедър
- Серия: fire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дъщерята на огъня». Краткое содержание книги:
Отвратена, тя се опита да изтича покрай него, но друг мъж препречи пътя й. Бе много по-възрастен и дебел от първия и очите му се разшириха похотливо.
— Друже, моя е! — извика той със заповеднически тон. — Възрастта също си има предимства.
Приближи се до нея и се поклони.
— Виконт Ролф дьо Лизийо — представи се той. — На вашите услуги, красива саксонска девойко!
— Тя не разбира какво й говориш, тъпако — разсмя се младият.
Той се приближи изотзад, сграбчи я в ръцете си, завъртя я във въздуха и я целуна.
Не се поколеба нито за миг и го ухапа по устната. Той изруга и я блъсна встрани.
Струпаха се любопитни, които занаблюдаваха сцената през смях. Ако искаше да успее, трябваше да побърза. Един от зяпачите се изстъпи напред и я хвана.
— Тя е моя! — извика виконтът.
Но съперникът му извади нож и се нахвърли върху него.
— Ще видим ние тази работа!
Само след няколко секунди двамата се вкопчиха един в друг. Фалън затаи дъх — още не всичко бе загубено. Усети, че вече не я държи никой и побягна.
Тъкмо се готвеше да скочи на един от конете, когато отнякъде прозвуча дълбок, гневен глас.
— Стой!
Тя се обърна и застина.
— Я се вижте какви сте глупаци! Вие си се биете, а наградата се кани да ви избяга!
Аларик се поклони иронично към нея.
— Момичето е мое! — изкрещя ядосано виконтът.
С един-единствен поглед Аларик го накара да замлъкне.
— Глупаци такива! — повтори той. — Като ви гледам, чудя се как саксонците не ни видяха сметката. Харалд е мъртъв, но щерка му ще ви преметне всичките. Боричкате се за нея и хич не забелязвате, че ви се присмива и ще ви избяга като едното нищо. И другото, което искам да ви кажа е, че тя е моя собственост. Който я докосне, ще си има работа с мен. Да знаете само какво удоволствие ще изпита, ако се пролее норманска кръв. Значи трябва да внимавате и да се сдържате.
С какво самодоволство само я обяви за свое притежание! И какво стори тя? Подви си опашката като невъзпитано кученце, току-що направило беля. Полудяла ли беше? Нима вече не искаше да избяга?
Метна се пъргаво на гърба на един сив жребец и впи пети в слабините му. Трябваше да стигне до гората, и то колкото се може по-бързо. Тъкмо ускоряваше ход, когато две силни ръце се увиха около кръста й и я дръпнаха от коня. Аларик я спусна на земята и тя изписка тихо при допира на телата им. Загърна я в някакъв плащ, хвана я за косата, дръпна главата й назад и впи устни право в устата й.
Започна да се задушава, не можейки изобщо да се помръдне.
— Тя ми принадлежи, не забравяйте това — предупреди той смеещите се мъже. — Дукът лично ми я е подарил. И всички вие знаете, че умея да защищавам собствеността си, нали?
С тези думи той остави слисаните мъже и задърпа Фалън след себе си.
Фалън разбираше прекрасно, че само появата му я спаси от тези нечестивци. Той я сложи върху врания си кон и скочи зад нея.
— Не се опитвайте да бягате, Фалън. Конят ми Сатана няма да ви послуша. Той тръгва само, когато му подсвирна.
Върнаха се обратно в крепостта в центъра на Хейстингс и стражите отдадоха почтително чест. Той скочи от коня и я сне на земята. Веднага дотичаха няколко млади коняри и отведоха Сатана.
— Тук сте на сигурно място. Елате — каза той и я хвана не особено нежно за лакътя. — Последните два дни изобщо не съм спал. Омръзнало ми е да се боря с опърничавостта ви. Ако щете вярвайте, но аз просто съм заинтересован да се чувствате добре. Хайде, идвайте!
— Не мога — извика тя силно.
Аларик забеляза, че стражите ги наблюдават. Не искаше в никакъв случай след това да докладват на дука, че дъщерята на Харалд си е все така непокорна. А освен това търпението му вече се изчерпваше. Чувстваше се душевно и физически изтощен от срещата с Едит и вида на осакатеното тяло на Харалд.
— Фалън… не, не, няма нищо!
Нетърпеливо я преметна през рамо и се насочи направо към стаята си като пожелаваше ведро „добро утро“ на всички срещнати.
Едва-що пристигнали там, той я хвърли на леглото и дръпна плаща от гърба й. Фалън реши, че този път той ще си вземе насила това, което иска и едва успя да сподави писъка си.
— Не се опитвайте да излизате от тази стая — предупреди я той. — Никога не повтарям грешките си. Отсега нататък ще ви охраняват строго. Заклел съм се да пазя живота ви и възнамерявам да спазя клетвата си.
Сърцето на Фалън се разтуптя лудо. Кому ли се е заклел?
— Ще наредя да ви донесат храна и вода — рече той и тръгна към вратата.
— Аларик!
Той се закова на място и я погледна, държейки се едва на краката си от умора. Нещо го глождеше вътрешно. Какво ли?
— Какво има? Не ме бавете, имам много работа.