Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне

Электронная книга - «Нерви». Краткое содержание книги:

„Нерви“ е роман за живота, любовта и драматичната съдба на наши съвременници, които изминават — всеки по свой начин — пътя от младостта и голямата любов до зрелостта и отчуждението. Всъщност докрай успяват да извървят този път само двама от тях — доктор Стефан Милев и неговата съпруга Ани. В романа се води своеобразно „следствие“ от гледната точка ту на единия, ту на другия, като драмата на съвременното отчуждение се преплита непрекъснато и в причинно-следствена връзка с грешките и вините на някогашната любов. Авторът си е поставил задача да изследва не перипетиите на едно извършено или само подозирано престъпление, а психологическите механизми на човешката нравственост, сложната и деликатна природа на изграждането и разрушаването на мостовете на човешкото общуване, моралните измерения на неизплатимата с никакви материални стойности цена на компромиса. Водещо начало в творбата е тревогата за нарушената хармония в душата на съвременника.
Кирил Топалов, 1989
1 ... 62 63 64 65 66 67 68 69 70 ... 74
Перейти на страницу:

Ако например го запитам каква е съдбата на момичето, с което ходеше, преди внезапно да се ожени за мен, той веднага ще разбере, че нещичко знам или подозирам, и ще се измъкне с неангажиращата го част от истината:

— Доколкото знам, умряла е при раждане.

— Умряла е, „доколкото знаеш“, или е умряла в ръцете ти, когато още работеше в гинекологията? И — „при раждане“ или при раждането на нашия каратист? — ще уточня, за да разбере, че въпросите ми са съвсем конкретни и изискват съвсем конкретен отговор. Това вече ще го стресне и понеже е достатъчно интелигентен, ще се измъкне хитро:

— Както виждам, ти знаеш повече от мен, така че може би трябва не ти мен, а аз теб да питам. Виждаш ми се доста добре информирана по отношение на историята на нашето семейство.

Ще му кажа, че не знам повече от него, в най-добрия случай — почти колкото него, затова настоявам да чуя истината от неговите уста, след това имам и други въпроси, но той ще ми зададе логичния въпрос — е, и какво като е умряла в ръцете му? През него са минали хиляди хора, едни са оживели, други не, Божа работа, дето се вика, медицината не е всесилна. Случило се да живее в района на оня родилен дом, паднала се при него. Те са били само двамата с колегата му, следователно шансът да се случи в негово дежурство е бил петдесет на сто.

— Много добре знаеш, че е дошла специално да роди при теб. — ще го атакувам аз, но това няма да го затрудни особено, защото дори и така да е, какво нередно има в това? Всички търсят за операция или раждане познат лекар. Аз обаче веднага ще му нанеса следващия удар: — И когато тя умря, ти реши да вземеш детето й като спомен от голямата си студентска любов. Улесняващо обстоятелство — точно тогава ние с теб вече бяхме решили да си вземем и отгледаме едно дете. Тя била сираче, а детето го родила извънбрачно, или както тогава се казваше — незаконно. Така ли беше? И на тази атака ще ми се отговори с опит за измъкване, като ми се припомни, че запазването на родителската тайна в подобни случаи е много строго професионално задължение на лекаря, дори и когато се отнася до неговото собствено семейство. Та това би трябвало да ми е известно, нали преди да стана журналистка и защитничка на общественото мнение и право, аз все пак съм получила медицинско образование.. С тези неща би трябвало да съм наясно. Но понеже, за жалост, съм наясно с повече неща, отколкото той предполага, ще го помоля да ми отговори на въпроса, кой направи аутопсията на момичето, за да установи и документира причината за смъртта й.

— Откъде да знам? Има си хора за тая работа.

— Кои са тези хора? Ти трябва да ги знаеш! Имена! Колеги са ти били!

— Оттогава са изтекли двайсет години.

— И не си спомняш точно кой?

Ще ми бъде припомнено, че през моргата са минали много хора, но тогава вече, решена на всичко, аз ще направя същественото уточнение: да, но един от тях преди двайсет години слезе една нощ там, за да изкара цяло дежурство от чуждо име с цел да заличи следите си. И след като припомня, че аутопсията е и контролен акт, ще попитам как се нарича действието, при което престъпникът разследва сам собственото си деяние, и след като собственоръчно е написал заключението, фалшифицира пак със собствената си ръчица и подписа на този, който в действителност и по закон би трябвало да го направи?

След такова директно и конкретно обвинение той трябва или да извади скалпела, за да ме боцне в съответната артерийка, или да спечели време за съобразяване и осмисляне на чутото, чрез ироничната констатация, че, както се вижда, журналистическата ми карта е свършила добра работа. Ако имам късмет да избере второто, ще трябва, приемайки неговия тон, да призная, че да — в интерес на истината доста съм се потрудила. И тогава, понеже най-доброто средство за измъкване от неудобния отговор е не само промяната на темата, но и преминаването в настъпление, ще ми бъде отправен въпрос: а как трябва да се нарече деянието, при което човекът, до когото спиш всяка нощ, точи ножа в кухнята, но не за да ти отреже хляб, а за да ти пререже гърлото? Ей така, както си спиш доверчиво до него.. И след тази сърцераздирателна констатация ще бъда уверена, но впрочем жертвата е в ръцете ми — бих могла вече да извикам и милицията, може даже и по телефона, той обещава да бъде кротък. Ще трябва обаче да го уведомя, че засега предпочитам да питам аз, а не милицията, от тях не вярвам да узная много. Нямат обичай да разказват публично това, което са научили, още по-малко пък — на журналисти — А ако се опита да ме заплаши, че може би ще предпочете да говори пред тях, а не пред мен, ще трябва да му припомня, че все пак аз може и да не го предам, а при тях прошка няма. Стефан обаче не е от тия, дето се плашат така лесно, и понеже докато си говорим общи неща, вече ще е измислил някаква версия, ще се опита да я лансира с чувство не само на превъзходство, но и на снизходително съжаление към мен, за да звучи по-убедително:

1 ... 62 63 64 65 66 67 68 69 70 ... 74
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)