Раят
- Автор: Резник Майкл (Майк) Даймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сийка Нотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Раят». Краткое содержание книги:
Преди да създаде Пепони, Бог просто се е упражнявал с другите светове. Екзотичните племена и животни, девствената красота на планетата привличат несметен брой пътешественици, ловци, авантюристи, историци, изкусни търговци. Плодородните земи и скъпоценностите превръщат Пепони от рай в златна мина за Човека-Пионер.
Но не за дълго. Желанието му да наложи образа си във Вселената превръща приказния свят на сафарита и пътешествия в пустиня с разноплеменно общество, чието ежедневие са получовешката дипломация, войните и кръвопролитието…
— Ако Зелените земи са с по-добра почва, защо не пасат Бифкейковете там?
— Има шестстотин милиона бифкейка на Пепони — отвърна Тонка. — Те пасат навсякъде. Освен това, фермерите в Зелените земи имат свои проблеми. Не могат да си позволят да споделят земята си с бифкейковете.
— Казаха ми, че Зелените земи са с най-плодородната почва на планетата. Какви проблеми могат да имат фермерите?
— Прекалено много жители, прекалено малко земя. Ще разбереш по-добре, когато сам видиш всичко.
Продължихме да се изкачваме, местността отново се промени — стана по-гориста и тогава изведнъж се озовахме на високо плато, може би на около две хиляди и петстотин метра надморска височина. Карахме през тучна равнина с обработваема земя, каквато обикновено се вижда само на селскостопанска планета. Въздухът ухаеше на плодородие и дори колибите и бараките изглеждаха в по-добро състояние от тези в саваната.
Тонка намали скоростта и ми посочи дванадесет колиби със сламен покрив, подредени в широк правилен полукръг, на около петдесет метра вляво от пътя.
— Виждаш ли това?
— Какво е? Селище ли?
Той поклати глава.
— Семейна ферма. Обикновено един фермер притежава десет акра. Но когато пораснат децата му и се нанесат разни роднини, земята се дели отново и отново, докато накрая станат дванайсет семейства с по-малко от акър за обработване.
— А земята, която заобикаля първоначалните десет акра? Изглежда засадена със захарини.
— Да, но ивицата е широка, което почти сигурно означава, че принадлежи на правителствен служител от Беренджи или на някой от хората, останали тук след обявяването на Независимостта.
— Кой притежава най-много от Зелените земи? Буко Пепон ли?
Тонка кимна.
— Да. Веднага след него се нареждат синдикатът „Вейнмил“ и картелът „Кортной“ — конгломерати на Републиката, притежавани и управлявани от хора. После идват повечето членове на кабинета на Пепон. Самият той е собственик на старите имения на комодор Куинси, плюс други площи.
— Как го е постигнал? — попитах, докато колата пак набираше скорост.
— Прекарал е петнайсет години сред хората на Делурос VIII — отвърна Тонка с едва доловима ирония. — Очевидно добре е научил урока си.
— И никой не е против?
— Той е Бащата на Пепони. Никой не е против.
— А корпоративните собственици? — продължих. — Срещу тях протестират, нали?
— Всички, дори Пепон. Но онези две корпорации са и два от най-големите инвеститори в Беренджи, така че не може да си позволи да ги обиди. Ако им вземе земите, те вероятно ще затворят хотелите и фабриките си.
— А какво става с обикновения богода, който не е правителствен служител? — заинтересувах се.
Минавахме покрай огромна ферма, отделена от заобикалящите я ивици засята земя с висока ограда от бодлива тел.
— Когато колонистите напуснаха Зелените земи след обявяването на Независимостта, правителството присвои земите им. А за някоя особено желана ферма, която собственикът човек все още не бе изоставил, правителството предлагаше добра пазарна цена и го принуждаваше да приеме офертата. След като всички служители бяха взели каквото искаха, започнаха да разделят останалата земя на имения по пет и десет акра и да дават на всяко семейство по парцел — докато имаше земя. Спомни си, че има около двайсет милиона богоди, а земята въобще не е достатъчна. Онези, които бяха късметлии да се сдобият с парче от нея, имаха с какво да си изкарват прехраната — нещо, което винаги са правили, само че върху нечия друга земя. За съжаление сега не са толкова продуктивни, както през колониалния период, защото не могат да си позволят торове или инсектициди.
— Защо не обединят средствата си и не купят необходимото?
— Единственото, което имат, е земята — обясни Тонка. — Първо нямаха капитал, с който да започнат, а откакто се нанесоха тук, нямат и излишък от реколтата за продаване. Не забравяй — продължи той, — че когато новото поколение порасне, парцелите се делят. Сега много семейства притежават по-малко от половин акър, добивът от който трябва да им стигне за цялата година. — Замълча и тежко въздъхна. — Така че Пепони, която преди време изнасяше храна за близките планети, днес не може да изхрани и себе си.
— Явно доста си мислил върху този проблем. Какво би направил за решаването му самият ти?
Той вдигна рамене.
— Проблемът никак не е прост и няма да е лесно да се разреши. Решението ще засегне всички аспекти от живота на Пепони. Например може да прозвучи жестоко, но въвеждането на вашата медицина в нашето общество е допринесло много за задълбочаването на този проблем.