Лъки
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Цочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лъки». Краткое содержание книги:
Красивата непозната го предизвиква, променя го, изпълва го с мечти — а после изчезва безследно. Но Лъки трябва да я намери на всяка цена, защото след пожара в компанията „Тайлър Дрилинг“ тя се оказва единственото му алиби.
И неговият единствен шанс да открие голямата любов на своя живот…
Тя разтвори пресъхналите си устни, но не можа да издаде нито звук. Изчака го да излезе от стаята и да се отдалечи по коридора и едва тогава посегна към вестника.
Беше сгънат веднъж. Отвори го и видя, че е даласки вестник — основен конкурент на изданието, в което работеше тя. Грег услужливо бе подчертал интересуващото го заглавие.
Тя се отпусна на страничната облегалка на един фотьойл и прегледа уличаващата я статия. После застина на мястото си. Стоеше със затворени очи и свито сърце, а главата й се цепеше от болка.
Толкова внимателно бе подготвила думите, които смяташе да му каже, а в крайна сметка се бе оказало, че не е необходимо да казва каквото и да било. Вестникарската статия бе възмутително точна и изчерпателна.
— Обещай ми, че няма да предприемаш нищо прибързано и необмислено. — Чейс застана на вратата и дългата му, тъмна сянка легна на пода на офиса.
Лъки се бе излегнал във въртящия се стол, който баща им и дядо им бяха използвали преди тях. Бе вдигнал краката си, обути в ботуши, на бюрото — още една реликва от разцвета на петролния бизнес. Между ухото и рамото му бе притисната телефонната слушалка. Той махна с ръка на брат си и му даде знак да влезе.
— Да, можем да изпратим екип утре и да започнем работа. — Намигна на брат си и направи кръгче с палеца и показалеца си, за да му покаже, че всичко е наред. — Не сме изгубили всичко в огъня и сме решени да продължим. Само ми дайте координатите и нашите момчета ще бъдат там преди зазоряване.
Гой се изправи на стола, пресегна се за тефтер и молив и набързо надраска указанията.
— Път № 4, казваш? Аха, две мили след въртящата мелница. Разбрах. Ясно. Радвам се, че отново ще работим с теб, Върджил.
Той затвори телефона, скочи от стола и нададе пронизителен, тържествуващ вик.
— Договор! Голям договор! Спомняш ли си стария Върджил Дъбоу от Луизиана? Има добри изгледи за четири кладенеца и иска ние да направим сондажа. Как ти се вижда това, братле? И това ако не е добра новина! Четири нови кладенеца и бебе, което скоро ще се появи на бял свят. Как ти се отразяват толкова много добри новини само за двадесет и четири часа?
Упъти се към кафеварката и тупна брат си по гърба. Наля си чаша кафе и каза:
— Ще се обадя на всички момчета и ще ги предупредя да се стягат.
Изведнъж млъкна, когато, вдигнал чашата към устните си, осъзна, че брат му не споделя възторга му.
— Какво има?
— Това за договора е страхотно — каза Чейс.
— Е, не бих казал, че външният ти вид изразява триумф. — Лъки остави чашата си. — Какво става с теб? Мислех си, че ще подскочиш до тавана от радост.
— Сигурно щях да го направя, ако не се боях, че може да ми се наложи да те вържа, за да те предпазя от нови неприятности.
— За какво говориш?
— Някой се е разприказвал, Лъки.
— Разприказвал се е?
Чейс бе нагънал вестника четири пъти по дължината му, за да може да го събере в джоба на дънките си. С явно неудоволствие го извади и го подаде на Лъки.
Той прочете статията. Първите думи, отронили се от устата му, бяха яростни ругатни. Последваха ги още по-люти и невъздържани. Чейс внимателно го наблюдаваше, в очакване на следващата му реакция.
Лъки отново се отпусна на стола, който леко се плъзна назад. Наведе се напред, притисна главата си с ръце и от устата му се заизливаха ругатня след ругатня. Когато най-накрая се поуспокои, той се изправи и попита:
— Девън вече видяла ли е това?
— Мама смята, че не е. Рано сутринта е тръгнала за затвора. Пили са заедно кафе, но мама разгърнала вестника едва след заминаването й.
— И какво, по дяволите, означава това? — попита Лъки, като гледаше към статията. — Според неназован източник.
— Означава, че човекът, издал информацията, се страхува от това, което можеш да му направиш, ако научиш кой е.
— И е дяволски прав да се страхува — злобно процеди Лъки. — Но аз ще разбера кое е това копеле. „Агентите бяха наранени по време па разправията, избухнала след като любовницата на Лъки уж била обидена“ — прочете той.
— Разправия! Що за дума е това? И Девън не беше уж обидена. Тя наистина бе обидена. И да я нарече моя любовница! — изкрещя той. — Та ние сме били заедно само веднъж. Веднъж, по дяволите!
Лъки скочи от стола и започна да кръстосва из офиса.
— Точно това исках да избегна — каза той и удари с юмрук по дланта на другата си ръка. — Исках да предпазя Девън от скандал.
— Името й така или иначе щеше да бъде споменато по време на процеса — разумно посочи Чейс.