Класацията
- Автор: Мартини Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Класацията». Краткое содержание книги:
Джак Джърмейн има бурно минало, стоманеносини очи, магнетично излъчване и куп неиздадени ръкописи. И амбицията да стане писател. Представяйки се успешно за автор на книгата, той се превръща в любимец на издателите, медиите и публиката. Но парите и славата вървят ръка за ръка с измамата и престъплението. Неусетно Аби се оказва въвлечена във водовъртеж от насилие и смърт — от Сиатъл до Ню Йорк, от Южна Каролина до екзотичните Карибски острови. Убити са нейни приятели, в опасност е собственият й живот. Някой иска да си присвои авторските права. И милионите долари за тях.
— Откъде да знаем това?
— Аз ви го казвам! — ухили се широко Бертоли.
— Ето, имате думата на Алекс — намеси се накрая и Карла.
— Чуйте ме сега мене. — Беше ред на Аби да се усмихне. — Избутайте ни до върха, не щадете никакви средства и аз ви давам дума, че ще имате още книги.
В стаята настана мъртва тишина. Бертоли мразеше адвокатите.
— Би трябвало да назначим тая жена при нас — каза накрая той. — Твърда е и това ми харесва. Ей, момчета — обърна се той към двамата си подчинени, — водете си бележки. Въпреки това аз трябва да получа нещо.
— Или какво? — озъби се Аби.
Бертоли изкриви лице в злобна гримаса и замълча. Но изражението му накара Аби да се позамисли какви ли биха били последиците.
— Трябва да работим заедно — намеси се Карла. — Ние сме един екип. Нужна е координация и добра воля.
— О, на нас ни е пределно ясно, че ти работиш с него — заяви Аби. Джак се изсмя високо. — Слушай какво ще ти кажа — обърна се тя директно към Бертоли. — Ти искаш сигурност за инвестициите си. Ние искаме гаранции, че няма да провалиш книгата, която вече си получил. Мисля, че лесно ще намерим разрешение на проблема.
Бертоли наостри уши.
— Ще подпишем договор — заяви Аби.
— Нима ще оставиш тия хора да те премачкат? — намеси се Джак.
— Изслушай ме първо — отвърна Аби.
— Договор за още книги? — усмихна се щастливо Бертоли.
— Не сега — поклати глава Аби. — Ще се споразумеем да подпишем договор в бъдещето при определени срокове и условия.
— Какво искаш да кажеш? Какви условия?
— Съгласни сме да ти предоставим нови книги в бъдеще, ако изпълниш задължението си да качиш тази книга до върха на класацията. Като използваш всички средства, както сам каза.
— Как ще формулираш подобно нещо в договора? Това са просто красиви фрази.
— Значи нямаш намерение да изпълниш обещанието си?
— Разбира се, че имам. Ще се опитам. Но не можем да гарантираме нищо.
— Но искаш ние да ти гарантираме още книги — обади се Джак. — Типичен пример за двойни стандарти, няма що. — Той посочи с пръст издателя и се опита да се изправи, но се строполи обратно на стола. — Ти няма да правиш нищо, а ние ще ти даваме хубавите книги. Кръвопиец!
Аби едва се удържаше да не се разсмее.
— И какво точно искаш? — заотстъпва Бертоли.
— Две неща — отвърна Аби. — Искам тази книга да излезе на челно място в класацията и да остане там дълго време.
— Какво? Да не искаш да стане номер едно?
— Поне за десет седмици — отряза Аби.
Бертоли едва не падна от стола си.
— Това е абсурдно! — възкликна Карла.
— Освен това ще трябва да се съгласиш да я задържиш в класацията още пет месеца, и то на не по-ниско от седмо място.
— Чисто безумие! — Бертоли беше направо ужасен.
— Добре. Тогава в десетката. Това означава да се използват всички средства — довърши го окончателно Аби. Щом той беше свикнал да борави с гръмки фрази и да хвърля обещания наляво-надясно, тя пък щеше да го закове до стената.
— Защо, по дяволите, ще трябва да пиша нови книги? — обади се неочаквано Джак.
— Млъкни! — сряза го Аби.
Ако Бертоли не беше дрогиран или пък не страдаше от мегаломански комплекси, той не можеше да приеме подобна сделка й Аби го знаеше. Тя и не искаше подобно нещо. Целият този пазарлък имаше за цел само да го накара да престане да настоява за повече книги.
— Това е възмутително. Не мога да гарантирам място в класацията.
— Не те карам да гарантираш нищо. Предлагам ти стимул за работа. Работи повече и ще получиш повече книги — каза Аби.
— Нечувано! — изохка Бертоли.
— Не, не е. Вие го правите с авторите през цялото време — пак се намеси Джак. Изведнъж гласът му прозвуча трезво и сериозно.
— За какво говориш?
— Клаузата за премиите. Има я в моя договор. Знаеш за какво става дума. Ако, да кажем, книгата влезе в класацията на „Ню Йорк Таймс“, ще ми платиш аванса малко по-бързо. Няма да платиш повече, просто малко по-бързо.
Аби беше изумена. Джак наистина беше прочел договора.
— Това е друго нещо — отвърна Бертоли.
— Знам — кимна Джак. — Ние ти предлагаме нещо реално.
Бертоли замълча. Никой в стаята не помръдваше.
— Какво става? Кисело ли е гроздето? — опита се да го подразни Джак.
— Вие просто не разбирате — избухна Бертоли. Карла кимаше укорително. — Не можем да направим подобно нещо. Не можем да ви гарантираме място в класацията.
— Струва ми се, че много добре разбирам. — В гласа на Джак ясно се долавяше презрение. Бертоли беше страхливец. Боеше се от провал. Ако всичко се запишеше черно на бяло в договора, целият бранш щеше да научи. Ако Алекс се провалеше и изгубеше автора си и бъдещите му книги, щеше да загуби и репутацията си. А това означаваше смърт в света на бизнеса. — Ще се споразумеем ли, или не? — попита Джак.