Власт
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаил Вапирев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Власт». Краткое содержание книги:
Дъжд от куршуми разпръсва тълпата от туристи и забързани чиновници.
Група терористи нахлува в Белия дом, оставяйки след себе си трупове на невинни жертви.
Със светкавична бързина Тайните служби евакуират президента в подземния бункер.
Но не и преди похитителите да вземат няколко десетки заложници.
На ход е Мич Рап, по прякор Железния.
С деликатната задача да овладее хаоса той прониква в Белия дом… и скоро разбира, че атаката срещу президента е завръзката в един опасен сценарий. А жертвите, заложниците и дори терористите са само статисти.
Мич Рап попада в смъртоносен капан — някой от правителството упорито му пречи да изпълни успешно мисията си…
— Мич, знам какво си мислиш — чу гласа на Айрини Кенеди в слушалката си. — Вероятността да успееш е много малка. Те са трима, а ти — сам.
Рап реши да не отговаря. За съжаление вече го беше направил веднъж. Втори път номерът нямаше да мине.
— Мога да ги избия всичките и да приключа с това веднъж завинаги — въздъхна.
— Или може да те убият и да провалиш единствения ни шанс да разберем какво става вътре — възрази Айрини.
— Няма да им позволя да ме убият — отвърна Рап. — Или поне няма да умра, преди да съм ги пратил и тримата в отвъдното.
В контролната зала в Ленгли Кенеди се обърна и погледна директор Стансфийлд.
— Железния, изчакай да обсъдим създалата се ситуация — каза спокойно директорът в микрофона. След това натисна едно копче на клавиатурата пред себе си и се наведе напред. Към него се приближиха генерал Кембъл, Кенеди и генерал Флъд.
— Вероятността да успее е много малка — първа заговори Кенеди.
— Изкушавам се да му позволя. От доста време се опитваме да отстраним Азис — каза Стансфийлд.
— Не знаем какво е положението вътре. Имаме и близо шейсет заложници. Предлагам да изчакаме — възрази генерал Флъд. — Ако не успее да убие и тримата, ще загазим.
В това време единият терорист се отправи към вратата.
Стансфийлд вдигна микрофона си.
— Мич, остани на позиция — каза строго. — Повтарям: остани на позиция.
В тайната стая Рап толкова силно стисна радиостанцията, че пръстите му побеляха.
— Не съм съгласен — прошепна дрезгаво. — Имам три цели, застанали на метър и половина една от друга. — Рап погледна дисплея пред себе си. — С гръб към мястото, където се крия. Няма да е трудно да ги убия.
Този път се чу гласът на генерал Флъд.
— Контролна зала до Железния. Трябва да останеш на позиция. Това е последната ни заповед. Трябват ни очите и ушите ти вътре в сградата. — Генералът говореше твърдо. — Ще имаш възможност да го направиш, по-късно.
— Разбрано — отвърна Рап. „Следващия път — каза си наум — няма да ви питам!“
Ако разполагаше с повече хора, мъжът срещу него вече щеше да е мъртъв. Само че всеки боец му бе необходим.
— Ще я намеря… — пелтечеше Раджиб. — Обещавам!
Азис се замисли дали си струва да търсят жената.
Разрови купчината дрехи. Пистолетът на Хасан все още беше в кобура, а автоматът му беше на шкафчето в единия край на стаята. Кървавият нож беше захвърлен на пода.
— Това същата жена ли беше, която Абу Хасан ме накара да върна тази сутрин? — попита остро.
— Да. Същата — поклати глава Раджиб.
— Познавам тази жена — обърна се Азис към Бенгази. — Срещнах я, когато идвах насам с онази свиня Ръс Пайпър.
Бенгази не отговори. Изведнъж Азис си спомни какво му беше казал Ръс Пайпър за нея.
— Бащата на тази жена е полицай от Чикаго. Това обяснява случилото се.
Взе пистолета и радиостанцията на убития. Автомата му хвърли на Раджиб.
— Искаш ли да намеря жената? — попита той.
— Не. Тя не може да ни навреди. На всички изходи има експлозиви. Ако се опита да излезе, ще умре.
Бенгази се изкашля глухо.
— Да? — обърна се към него Азис.
— Все пак мисля, че трябва да претърсим този етаж, както и третия — рече Бенгази. — Ще ни отнеме по-малко от двайсет минути.
— Добре, но действайте бързо.
На излизане от стаята Раджиб посочи убития си другар.
— Какво да правя с трупа? — попита.
— Остави го да изгние тук — отвърна Азис, без да се обръща.
26.
В контролната зала в Ленгли се водеше оживен спор. Генерал Кембъл искаше да изпратят подкрепление от още двама души на групата в Белия дом. Вече знаеха, че Азис е донесъл голямо количество експлозиви и че ги е разположил на определени места в сградата. Преди да предприемат каквото и да било, тези бомби трябваше да бъдат обезвредени, до последната. За целта им бе нужна повече информация, а това означаваше, че трябва да вкарат в Белия дом някой с по-големи технически познания.
— „Тюлен 6“ разполага и с хората, и с оборудването за тази задача — каза Кембъл.
— Предпочитам да оставя Железния сам още известно време — заяви Стансфийлд.
— Не съм сигурен дали не трябваше да му разрешим да ги избие — продължи Кембъл.
— Щеше да е много рисковано — каза директорът на ЦРУ.
— Но рискът си струваше… Ако ни се удаде още един такъв шанс, не искам да го пропускаме.
— Значи… — Флъд се наведе напред — ти искаш веднага да пуснеш хората си срещу терористите.
— Да. — Кембъл погледна часовника си. — Почти един часът е. Слънцето ще изгрее след пет часа. Колкото по-рано имаме информация за положението вътре, толкова по-рано ще можем да реагираме. Ако разполагаме с двама тюлени като осигуровка на Железния, ще може следващия път, когато му се удаде възможност, да действа, без да се замисли, и да отстрани Азис.