Зона 51: Сфинксът
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Сфинксът». Краткое содержание книги:
— Все още търсим ключови изрази — както ни посъветва доктор Дънкан — като „Мисията“, „ковчег“ или „ключ“. — Майк Гордън седна срещу Кинсейд и потърка уморено челото си.
— И?
— Нищо, свързано с тези думи.
— Тогава какво?
— Онова име на проктора от Инквизицията — Домека. Среща се на още няколко места.
Кинсейд протегна ръка.
— Дай да видим какво носиш.
Гордън му подаде папката.
— И се връщай на работа — махна му Кинсейд.
Станция „Чьорт“ (руската Зона 51), остров Нова Земя
27 часа и 30 минути до разрушението
— Мъртво е — Яков чукна по стената на аквариума, сякаш вътре имаше рибки, чието внимание искаше да привлече.
— Какво е това?
Катенка бе включила миниатюрния компютърен терминал под поставката на аквариума. На екрана се появи текст на кирилица.
— Тук пише, че го наричали „Отдел рукопашний“.
— И какво означава това? — попита Търкот.
Катенка му преведе:
— Буквално би могло да означава Отдел „Ръце“. Тук са го съкратили до „Окпашний“. Ако може да се съди по това, което са написали по-надолу, не са имали никаква представа за какво може да служи.
— Не съм чувал да са откривали подобно нещо — призна и Яков.
Катенка продължи да прелиства текста.
— Тук е споменато, че са го намерили в края на Великата Отечествена война, някъде в развалините на Берлин.
— Аха — намеси се Яков. — Нещата започват да се изясняват. Както ти казах и по-рано, Четвърти отдел е бил създаден по време на войната, когато нашите самолети започнали все по-често да докладват за срещи във въздуха с непознати летателни обекти, които вие наричате „изтребители фу“. Но нямахме никаква представа с какво се захващаме, докато не открихме, че германците са ни изпреварили.
Търкот беше добре запознат с интереса на немците към пришълците и свързаните с тях тайнствени явления.
— Нацистите събирали с голяма охота всякакви подобни материали — кимна той. — Изглежда те първи са се досетили за значението на старите руни.
— Да. В архивите им имаше също и много материали за НЛО, в сравнение с които вашият проект „Синя книга“ би изглеждал като нотна тетрадка. Още след първите срещи с летящи чинии те разбрали, че си имат работа с нещо съвсем различно. Луфтвафе е изгубил доста самолети, опитвайки се да свали поне един „изтребител фу“. Известно е също, че са изпратили добре екипирани експедиции към различни точки на света, които да събират всякакви сведения, свързани с паранормални явления. Изглежда Хитлер е бил вманиачен на тази тема.
— Какво общо има всичко това с малкия Ванечка вътре? — попита Търкот и с усилие на волята погледна към дребното същество в зелената течност.
— Вероятно са го открили в същото подземие, където са били съхранявани архивите за срещите с „фу“-тата и останалата информация. Има и друго обяснение — да е някое причудливо създание, получено в нацистките лаборатории, но не ми се вярва.
— Значи това е жив организъм? — вдигна учудено вежди Търкот.
— Да — кимна Катенка.
— Аирлиански питомец?
— Никой не знае.
— Имало ли е край него други предмети, принадлежали на пришълците?
— Тук не пише. — Катенка дочете материала. — Споменават, че са били две. Нацистите са направили аутопсия на другото.
— Всичко това е един организъм? — Търкот се загледа в плаващите части.
— Централната част — Катенка забоде пръст в стъклото — е главата, или поне така са смятали учените. Немците са открили мозък, състоящ се от четири полусфери, скрити под солидна защитна обвивка, далеч по-здрава от череп. Мозъкът е със сложна структура, голям е почти колкото човешкият, но с различен строеж, а да не забравяме и факта, че притежава цели четири полусфери. Останалите неща… вероятно са ръце, крака, тоест крайници. Освен това, всеки от крайниците разполага със свой самостоятелен и доста сложен нервен възел в мястото на съчленение с тялото.
— Защо са отделили ръцете? — попита Търкот.
— Не са. Така е изглеждало, когато са го открили в онази нацистка лаборатория. От аутопсионния протокол излизало, че крайниците могат да се закачват и откачват. Не само с централния корпус. Освен това са взаимозаменяеми. — Тя погледна към монитора и посочи. — Виждате ли тези издатини? Това са местата за залавяне на крайниците, но вероятно това важи не само за тези в аквариума.
— Шегувате се — засмя се Търкот. — Все едно аз да ви дам ръката си.
Катенка само сви рамене.
— Такива са заключенията на учените.
— Но все пак, какво е това? — не се предаваше Търкот. — И откъде се е взело?