Фатално лекарство
- Автор: Кук Робин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фатално лекарство». Краткое содержание книги:
Разстройството и повръщането се бяха възобновили, въпреки активната медикаментозна терапия. Изтощен от непрестанните пристъпи, Джон беше слаб и апатичен. Дейвид изпита дълбоко недоумение от това състояние, просто защото от момента на постъпването си в болницата пациентът беше поставен на системи, а това изключваше ново обезводняване.
Подробният преглед не донесе нищо — той не успя да открие причината за тази рязка промяна в клиничната картина, още по-малко пък за депресираното му психическо състояние. Може би е прекалено чувствителен към приспивателното, което му предписах, рече си объркано той. Но то трябваше да му бъде давано само периодично, при доказано тежко безсъние.
Обърна се и изтича в дежурната стая. Там се изправи пред окаченото на стената табло и измъкна болничния картон на Джон. Закова поглед в последните лабораторни анализи на пациента и отново се опита да открие решението на кризата. След вчерашното спречкване с Кели не смееше да свика консулт, тъй като в КМВ не разполагаха със специалистите по онкология и инфекциозни болести, които му трябваха.
Затвори очи и разтърка слепоочията си. Даваше си сметка, че тъпче на едно място. Главната причина за това се криеше във факта, че от лабораторията все още не бяха готови с резултатите от посявката на чревния тракт, която бе поръчал още вчера. Нямаше как да разбере дали става въпрос за бактерия и каква точно може да бъде тя. Единственият светъл лъч в цялата история беше липсата на треска. Температурата на Джон беше в границите на нормалното.
В картона беше отбелязано, че пациентът е поискал и получил умерена доза приспивателно. Подозирайки, че именно то е причина за летаргичното му състояние, Дейвид го задраска от бъдещите манипулации. После нареди нова посявка и пълна кръвна картина, помоли сестрите да го информират при всяко, дори незначително повишение на температурата, след което напусна стационара и се насочи към кабинета си.
Анджела приключи с последната от планираните за деня биопсии, приведе в ред малката патологична лаборатория на етажа на Оперативния блок и тръгна към кабинета си. Тази сутрин работата й спореше, освен това беше успяла да избегне всякакви срещи с Уодли. За съжаление си даваше сметка, че това не може да продължава вечно, в душата й отново се появи безпокойството. По принцип беше оптимист, но се страхуваше, че проблемът с Уодли едва ли ще се разреши от само себе си.
Още от прага забеляза, че вратата между двата кабинета е открехната. Пристъпи към нея и направи опит да я затвори. Гласът на Уодли я накара да подскочи.
— Анджела, влез за малко — повика я той. — Искам да ти покажа нещо интересно…
Тя потисна разочарованата си въздишка и неохотно отвори вратата. Уодли седеше пред микроскопа на писалището си, но учебният също беше включен.
— Ела да хвърлиш едно око — усмихна се той и потупа апаратурата с длан.
Анджела направи две-три крачки навътре, после спря. Забелязал колебанието й, Уодли се оттласна от бюрото и столът му на колелца се плъзна назад. Едва тогава младата жена набра кураж и се наведе над окуляра. Но още преди да види каквото й да било, Уодли рязко се плъзна напред заедно със стола, сграбчи я през кръста и я положи в скута си.
— Пипнах те! — извика той.
Анджела извика и направи опит да се освободи, шокирана от директността на атаката. Изобщо не беше допускала, че ще се стигне дотук.
— Пуснете ме! — извика тя и направи опит да разтвори ръцете му.
— Първо ще ми позволиш да ти кажа нещо — рече ухилено Уодли.
Анджела затвори очи и престана да се бори. Обзе я потискащо чувство на унижение.
— Така е по-добре — доволно кимна Уодли. — А сега новината: нашето пътуване е уредено, вече получих и билетите. През ноември пътуваме за конгреса на патолозите в Маями.
— Това е чудесно — промърмори саркастично Анджела и отвори очи. — А сега ме пуснете!
Уодли разтвори ръце и тя побърза да отскочи по-далеч от него. Но той все пак успя да я хване за китката.
— Чака ни фантастично прекарване. През ноември времето в Маями е прекрасно, може би най-хубавото в годината. Ще бъдем в хотел „Фонтебло“ непосредствено до брега…
— Пуснете ме! — процеди през зъби Анджела.
— Хей, какво ти става? — наведе се да я погледне в очите Уодли. — Съжалявам, ако съм те стреснал. Исках да те изненадам с добрата новина…