Нощта на бухала
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Нощта на бухала». Краткое содержание книги:
Пеги пъхна ключа в стартера и го завъртя. Хм, Джак Емерсън, помисли си презрително тя. На времето имаше подозрения, че може би е свързан с пожара. Не само че искаше този имот, но и познаваше сградата като петте пръста на ръката си. Докато учеше в гимназията, изкарваше парите си, като работеше по няколко вечери в седмицата като чистач. Дали не е бил на работа, когато Джийн се е виждала с доктор Конърс? — запита се Пеги. Докторът винаги приемаше момичета като нея вечер, така че да не се срещнат с другите пациенти. Емерсън може би е видял Джийн и е събрал две и две.
Тя направи маневра, за да излезе от паркинга. Джийн искаше да знае кой бе работил в сградата. Вероятно си заслужаваше да й каже за Джак Емерсън, макар да се съмняваше той или някой друг от чистачите да е имал достъп до заключените папки.
52
Проучването на телефонните разговори, за което Сам Дийган изиска заповед и което трябваше да покаже откъде Лора се е обадила на Джийн, даде същия резултат, както и при първото й обаждане преди ден. Второто обаждане бе направено със същия тип мобилен телефон — от онези, с които можеш да говориш 100 минути и не се изисква име на абоната.
В единадесет и половина във вторник сутринта Сам беше в кабинета на областния прокурор, за да му съобщи последните разкрития.
— Не е същият, който е използвала в неделя вечерта — докладва той на Рич Стивънс. — Този е бил купен в Ориндж Каунти. Там има 845 централи. Еди Заро проверява местата в Корнуол, където се продават подобни телефони. Разбира се, той е изключен, също както онзи, който е използвала, за да се обади на рецепцията в „Глен-Ридж“ в неделя.
Прокурорът завъртя молива в ръцете си.
— Джийн Шеридан не е напълно сигурна, че е говорила с Лора Уилкокс.
— Така е, сър.
— А сестрата, как й беше името?… Пеги Кимбал. Тя е казала, че доктор Конърс може да е уредил незаконно осиновяване на бебето, така ли?
— Така мисли госпожа Кимбал.
— Ти научи ли нещо от свещеника на „Свети Томас“ за кръщенетата?
— Никакъв резултат. Откриха хората, чиито бебета момиченца са били кръстени в тримесечния период, който ни интересува, но няма нито един случай, в който детето да е било осиновено. Монсеньор Дилан е умен мъж. Обади се на някои от по-възрастните енориаши, които живеят тук повече от двадесет години. Те познават семейства, които са си осиновили деца, но нито едно от тях няма момиче на деветнадесет и половина години.
— Монсеньор Дилан все още ли работи върху това?
Сам прокара пръсти през косата си и си спомни как Кейт му се караше, че така предизвиква отслабване на корените. След това мислите от жена му прескочиха към Алис Съмърс и той реши, че това сигурно е знак за умора. Струваше му се, че двата дни, през които не беше я виждал, му изглеждат като две дълги седмици. Но причината бе, че след ранната съботна сутрин, когато обявиха, че Хелън Уилан е изчезнала, събитията се завъртяха с бясна скорост и излязоха извън контрол.
— Питам те дали монсеньор Дилан все още търси в архивите, Сам? — повтори Стивънс.
— Извинявай, Рич. Разсеях се за минута. Отговорът е да. Той също така се обади и в няколко съседни енории и ги помоли дискретно да проверят техните архиви. Ако решат, че са открили нещо, монсеньор Дилан ще ни извести и ще можем да изискаме по законен път документацията.
— Намерила ли е Джийн Шеридан Крейг Майкълсън, адвоката, който е уреждал някои от осиновяванията на доктор Конърс?
— Има среща с него в два.
— Каква ще бъде следващата ти стъпка, Сам?
Бяха прекъснати от звъна на мобилния телефон на Сам. Той го извади от джоба си, погледна изписания номер и умората се изпари от лицето му.
— Еди Заро е — рече на Стивънс и включи телефона. — Е, какво откри, Еди?
Докато прокурорът го наблюдаваше, Сам една не отвори уста от изненада.
— Сигурно се шегуваш. Господи, нямам думи! Защо не се сетих за това по-рано! Ах, тази хитра невестулка! Добре. Ще се видим в „Глен-Ридж“. Да се надяваме, че не е решил да си тръгне днес.
Сам затвори телефона и погледна шефа си.
— Телефон със сто минути за разговори е бил закупен от малък магазин на Мейн Стрийт в Корнуол снощи, пет минути преди седем. Продавачът си спомня съвсем ясно мъжа, който го е купил, защото го е виждал по телевизията. Роби Брент.