Диалози на мъртвите
- Автор: Хилл Реджинальд
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Диалози на мъртвите». Краткое содержание книги:
Този път срещу тях се изправя необикновен противник — Уърдман. Но кой е той? Човек, маниакално обвързан с езика и играта с думите? Сериен убиец, който обича да разказва убийствата си под формата на диалози с мистичен събеседник, подхвърляйки гатанки и жокери на полицаите?
Ще разгадаят ли неговата система Далзийл и Паскоу, ще овладеят ли правилата на параноманията — тази върховна игра за свръхерудити — и ще съумеят ли да изиграят решителния ход навреме?
— Съветник Стийл, сър. Знаете, на оня, дето му викат Гладника.
— Боже Господи! — възкликна Паскоу. — И казваш, че е мъртъв със сигурност? От какво според теб? Удар?
— Не, сър. Съжалявам. Знам, че звучи глупаво и това ме шокира здравата. Убит е. Трябваше оттам да започна. В основата на черепа си има дупка. А освен това намерих и нещо друго, което може да се окаже оръжието. Отбелязах мястото и го прибрах в найлонова торбичка. Не исках никой да го види, малко е необичайно и си помислих, че няма да е зле, ако известно време го подържим при нас. У мен е.
От вътрешния джоб на якето си той извади прозрачно пластмасово пликче и му го показа. В него имаше нещо, прилично на малко длето.
— Добре ли съм направил, сър? — попита напрегнато младия детектив констъбъл.
Но още преди Паскоу да отговори, Джуд Илингуърт го бутна встрани.
— Е на това викам аз бърза работа — каза тя. — Не знам какво говорят клиентите ви за вас, но мисля, че нашата полиция направо твори чудеса. Къде го намерихте?
— Моля? — погледна я Паскоу.
— Това е мой резец — отвърна жената без да помръдва поглед от прозрачното пликче. — Къде намерихте резеца ми?
Навеждам се и правя нужния знак.
И така, той лежи на пода, повален от някакво малко длето, този дъх, усмирил хиляди приятелства завинаги, този апетит, зинал като че ли да погълне земята, която скоро щеше да погълне него самия. Гледам го и споделям неговия мир.
Но след това, като илирийски търговец, който вижда копринените води на Адриатика да се набърчват под първите пориви на бората, изведнъж започвам да чувствам безпокойство. Тук вътре всичко е мирно и тихо, но вън по коридора усещам движение, като че ли бората изведнъж наистина е започнала да духа…
Уверен съм, че Силата, която направлява съдбата ми, няма да допусне нещо да се обърка.
Да, знам, че бих могъл да попитам, но точно тогава ми се стори, че има само един начин да се разбере.
Бързо се приближавам до вратата и я отварям.
Изсмивам се високо, разбирайки че това, което съм усетил е просто завръщането на времето, плиснало из коридора като река от разкъсан бент.
Оправям си изражението на лицето и се включвам в бързото му течение, изпитвайки задоволство от това, че се оставям да ме отнесе, където иска, и сигурност, че ще ме отведе до който и да е безопасен бряг или остров, предвиден за нашия следващ вълнуващ Диалог.
Пак ще се чуем!
— Казваш, че се опитал да каже нещо — каза Паскоу, спускайки се забързано по стълбите заедно с Боулър. — Изобщо нищо ли не можа да разбереш? Помисли хубаво, докато още спомена ти е още свеж в паметта.
— Да, сър. Опитвах се и продължавам да се опитвам. И… ами малко странно… но онова, което се опитваше да каже, ми прозвуча като…
— Да? — подкани го Паскоу.
— Розова пъпка. Прозвуча ми като розова пъпка.
Глава шестнадесета
— Розова пъпка ли? — учуди се Анди Далзийл. — Младия Бойлер май много ходи на кино, а?
— Не, сър — каза Паскоу с облекчение, тъй като забележката на Далзийл му спестяваше обясненията, че розова пъпка представляват последните тайнствени думи на умиращия милионер от филма Гражданинът Кейн. Дебелакът ставаше брутално саркастичен, ако забележеше, че подчинените му се опитват да го поучават. — Боулър не е гледал филма, така че за него думите не означават нищо. Далеч по-важно е, разбира се, дали са означавали нещо за съветника.
— Може би. Но не го виждам Гладника да ходи на кино, освен ако не са започнали да раздават безплатни пуканки. Казваш, че младия Боулър му е направил изкуствено дишане уста в уста, а?
— Така разбрах — кимна Паскоу.
— Значи е по-храбър от мен — заяви Далзийл. — Имах някои съмнения към тоя младеж, но според мен всеки, който е могъл да направи на Гладника Стийл изкуствено дишане уста в уста, трябва да бъде представен за Кралския медал!
Паскоу нервно се огледа за някой, който би могъл да чуе и да се възмути, но мецанина, в който се намираше кафенето и едно магазинче за сувенири и книги, бе пуст, с изключение на няколко униформени служители. Бе се поколебал да затвори целия Център, но Далзийл не изпитваше никакви задръжки.
Дебелакът бе втренчил поглед в охранителната камера близо до тавана, сякаш обмисляше как да скочи и да я откъсне от стойката й.