Далечно ехо
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-974-592-9
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Далечно ехо». Краткое содержание книги:
Двайсет и пет години по-късно местната полиция подновява неприключени следствия и неразкритото убийство на Роузи Дъф излиза отново на дневен ред. Някогашните четирима студенти са зрели мъже със семейства и професии, но подозренията, белязали живота им, продължават да тегнат над тях. Не само полицията търси убиеца — в сенките се таи човек със своя представа за правосъдие, твърдо решен да отмъсти за смъртта на Роузи Дъф. След две нови убийства става ясно, че незнайният отмъстител не се спира пред нищо. За приятелите има само един изход — те трябва да открият истинския убиец, за да спасят собствения си живот.
— Няма никой, Брай — подвикна той тихо.
Брайън и Дони дръпнаха въжето и тръгнаха напред.
— По-бързо — подвикна Брайън на Дони. Затичаха по моравата. Зиги отчаяно се опитваше да запази равновесие и не преставаше да движи китките си с надеждата, че ще успее да ги измъкне от примката. Какво, по дяволите, бяха решили да правят с него? По това време имаше прилив. Възможно ли бе да са решили да го пуснат във водата. Беше чувал, че през този сезон в Северно море човек може да умре само за няколко минути. Но каквото и да бяха замислили, той съзнаваше инстинктивно, че ще е по-лошо от всичко, което би родила неговата фантазия.
Внезапно земята пропадна под краката му, той падна и се затъркаля, докато се блъсна в краката на Брайън и Дони. Те го обсипаха с ругатни, изправиха го рязко и го блъснаха така, че застана с лице към някаква стена. Постепенно започна да се ориентира. Стояха на пешеходната пътека, която минаваше покрай стената, опасала замъка — това не беше някакво средновековно укрепление, а обикновено средство за предпазване на руините от вандали и влюбени двойки. Да не бяха решили да влязат в замъка и да го обесят на крепостната стена?
— Какво търсим тук? — попита притеснено Дони. Явно не беше уверен, че има смелост да участва в това, което беше замислил Брайън.
— Кени, мини от другата страна на стената — каза Брайън.
Привикнал да се подчинява на Брайън, Кени послушно се закатери нагоре и изчезна от другата страна.
— Прехвърлям въжето, Кени — извика Брайън. — Хвани го от другата страна!
После се обърна към Дони.
— Трябва да го прехвърлим от другата страна. Както се хвърля греда.
— Ще си счупя врата! — обади се Зиги.
— Няма, ако внимаваш. Ще ти помогнем да се качиш догоре. Там ще се обърнеш така, че да си краката надолу и ще се пуснеш.
— Не мога!
Брайън сви рамене.
— Твоя работа. Ако искаш, падни с тавата надолу. Така или иначе ще те прехвърлим оттатък. Освен, разбира се, ако си решил да кажеш истината.
— Но аз ви казах истината! — извика отчаяно Зиги. — Трябва да ми вярвате!
Брайън поклати глава.
— Когато чуя истината, ще я разпозная. Готов ли си, Дони?
Зиги се опита да побегне, но го хванаха веднага. Притиснаха го с лице към стената, хванаха го за краката и го повдигнаха. Зиги вече не се дърпаше — отлично знаеше колко слабо защитен е гръбначният, стълб в основата на черепа и не му се искаше да остане парализиран цял живот. Озова се горе, увиснал на стената като чувал с картофи. Започна да се извърта бавно и безкрайно предпазливо, докато успя да прехвърли единия си крак. После повтори същото с другия крак. Болка пронизваше ръцете му от ожулените кокалчета чак до раменете.
— Давай, педерастче! — провикна се нетърпеливо Брайън.
Той се изкатери на свой ред и само за секунди се озова до Зиги и блъсна грубо крака му, така че той политна и падна. Докато падаше, усети, че панталонът му е мокър от собствената му урина. Приземи се тежко на краката си, коленете и глезените му поддадоха и той се строполи на земята, разплакан от болка и унижение. Брайън скочи и се озова до него.
— Добре се справи, Кени — каза той и взе края на въжето.
Дони се появи горе на стената и погледна към тях.
— Няма ли да ми кажеш какво смяташ да правиш? — попита той.
— И да проваля изненадата? В никакъв случай. — Брайън подръпна въжето. — Хайде, педерастче, време е за разходка.
Заизкачваха се по затревения хълм към останките от източната крепостна стена. Зиги се препъна и падна няколко пъти, но веднага го изправяха на крака. Минаха от другата страна и се озоваха в някогашния двор на замъка. Луната изплува иззад облак и обля всичко в призрачна светлина.
— Двамата с брат ми много обичахме да идваме тук, когато бяхме малки — каза Брайън и забави крачка, като че ли беше дошъл на разходка. — Този замък не е строен от някой крал, а от църквата. Известно ли ти е това, педерастче?
Зиги поклати глава.
— Никога не съм идвал тук.
— А трябваше — тук е страхотно. Първа и втора защитна стена — подземни коридори за миниране, едни от най-солидните укрепления на света — вървяха към северната част на замъка — от дясната им страна остана кулата с готварницата, отляво се падаше Морската кула. — Голяма работа е бил този замък — служел е и за резиденция, но е бил и крепост. — Той се обърна с лице към Зиги и продължи да върви заднешком. — А също така и затвор.