Книга за гробището

— Е? — попита Скарлет.

Ник почука на вратата. Първоначално нямаше отговор, после се чу тропот по стълбите, вратата се отвори и разкри малкото антре. В рамката й застана мъж с очила и оредяваща сива коса, който примигна насреща им, после рязко протегна ръка към Ник, усмихна се нервно и каза:

— Ти сигурно си тайнственият приятел на госпожица Пъркинс. Приятно ми е.

— Това е Ник — каза Скарлет.

— Мик ли?

— Ник, с „Н“ — поправи го тя. — Ник, това е господин Фрост.

Ник и Фрост си подадоха ръце.

— Сложих чайника — каза домакинът. — Какво ще кажете да обменим информация на чаша чай?

Ник и Скарлет го последваха по стълбите към кухнята, където той наля три големи чаши чай, а после ги въведе в малък хол.

— Къщата се извисява само нагоре — започна да обяснява господин Фрост. — Тоалетната е на горния етаж, там е и кабинетът ми, а спалните са на последния. С толкова много стълби човек поддържа форма.

Седнаха на голям, крещящо лилав диван („Беше си тук, когато се нанесох“) и отпиваха от чая си.

Скарлет се притесняваше, че господин Фрост ще отрупа Ник с въпроси, но не стана така. Той изглеждаше развълнуван, сякаш е идентифицирал изгубения надгробен камък на някой известен човек и няма търпение да каже на всички. Въртеше се нетърпеливо на стола си, сякаш искаше да им съобщи нещо страхотно и му костваше физическо усилие да не ги засипе веднага с информация.

— И какво открихте? — попита Скарлет.

Господин Фрост започна:

— Ами ти беше права. Наистина това е къщата, в която са били убити онези хора. И… мисля, че престъплението е било… не точно прикрито, но забравено, оставено да потъне в забрава… от властите.

— Не разбирам — каза Скарлет. — Не можеш просто да сметеш под килима едно убийство.

— Но с това е станало точно така — каза Фрост и отпи от чая си. — Замесени са много влиятелни хора. Това е единственото обяснение и за случилото се с най-малкото дете…

— А какво се е случило? — попита Ник.

— Оцеляло е — каза Фрост. — Сигурен съм! Но никой не го е потърсил. Изчезнало малко дете обикновено е национална новина. Но не, някак си са го потулили.

— Кои са те? — попита Ник.

— Същите хора, които са поръчали убийството на семейството.

— Знаете ли нещо повече по този въпрос?

— Да. Тоест, малко… — Фрост замълча. — Съжалявам… Наистина… Вижте… Но предвид това, което открих… Всичко е твърде невероятно.

Скарлет започваше да се ядосва.

— Какво? Какво сте открили?

Фрост се смути.

— Права си, съжалявам. Не е добра идея да пазим тайни. Ние, историците не заравяме нещата, а ги изравяме, показваме ги на хората. — Той спря, поколеба се, после каза: — Открих едно писмо. Горе… Беше скрито под разместена дъска на пода. — Обърна се към Ник: — Млади господине, имам ли основание да предположа, че вашият интерес към този ужасен случай е личен?