Валиант
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Валиант». Краткое содержание книги:
— Там, дявол да го вземе, това не е смешно! Ще дойда да те взема. Можеш да се настаниш у дома в стаята за гости и да се криеш, докато утихнат нещата. Моите родители се поболяха от притеснение за теб. Мислят, че в Резервата не си в безопасност. И аз смятам така. Ти не знаеш нищо за онези същества.
— Не бъди такъв задник, Тим! Знам за тях повече, отколкото си мислиш. Тук съм в абсолютна безопасност.
— Откога?
— Откакто ги познавам.
— Онази дърта кучка наистина ще напише петиция, Там. Ще се опита да те накара да продадеш къщата. Какво ще правиш, ако наистина успее?
— Е, спомняш ли си преди няколко години, когато изживявах моя хеви метъл период? Тогава тя също написа петиция и поиска от всички съседи да я подпишат, като разказваше, че се кланям на дявола и призовавам демоните всеки път, когато запаля огън в задния двор. Те само й се изсмяха.
— Хей, това не е омраза към музиката, която харесваш. Нещата са супер сериозни. В двора ти има най-малко двайсет протестиращи. И носят плакати, които те обвиняват, че харесваш всичко, което ходи на четири крака и има каишка.
— Много лошо, а? — Тами потрепери отново. — Дори да дойда у вас, те няма да се махнат, нали така? Като научат, че съм се преместила при теб, ще започнат да протестират пред вашия двор. Оставам тук!
— Длъжна си да се върнеш в града и да разкажеш на всички, че това, което дават по новините не е истина. Трябва да се разграничиш от онзи тип, за да се оправят нещата.
— Кое не е истина? Аз действително съм с един от тях.
За една дълга минута Тим замълча.
— Защо?
— Защо ли? Той е прекрасен, сладък и аз просто искам да остана с него.
— Трябваше да ми кажеш, че се чувстваш самотна. Нямаш нужда от някой като тях. Позволи ми да те отведа.
— О, престани! Дори не идвай насам, Тим! Заклевам те, не го прави. Ти и аз сме най-добрите приятели. Често ме питат, ако искаш да знаеш. Не съм изпаднала в отчаяние за който и да е мъж. Привлечена съм именно от този.
— Но той е…
— Не изричай нищо лошо! — прекъсна го с предупреждение Тами.
— Чудесно! Надявам се осъзнаваш, че това ще съсипе живота ти? Когато спреш да се виждаш с този… с него… никой мъж в града няма да пожелае да те докосне. Трябва да тръгвам. Очевидно си взела решение и няма да мога да те разубедя. — Тим затвори.
Тами задържа няколко секунди слушалката в ръката си, преди да я постави върху вилката. Избърса сълзите, които я заслепяваха. Тим никога преди не й бе затварял телефона. Стана от леглото, отиде в банята и напълни чаша с вода. По обратния път към леглото, се закова на място, когато погледът й срещна Валиант. Той се бе облегнал на стената, непосредствено до отворената врата на спалнята. Лицето му имаше мрачно изражение.
— Ти се върна?!
Златистите му очи я изучаваха, а пълните му устни бяха стиснати сърдито. Кръстосал ръце пред гърдите си, той си пое дълбоко въздух.
— Май ще загубиш дома си?
— Подслушвал си.
— Имам отличен слух — сви рамене. — Разходих се до долу, за да глътна малко чист въздух. Върнах се, когато разговаряше по телефона. Стоях до вратата, за да не прекъсвам разговора с приятеля ти. Ти каза, че той е най-добрият ти приятел. — Премести тежестта си и се оттласна от стената. — Той те накара да плачеш. Отговори ми. Смяташ ли да загубиш къщата си?
— Така или иначе, тя е стара и покривът й тече, но се съмнявам. — Вдигна рамене. — Повечето от съседите ми живеят отдавна там и ме познават от дете. А жената, която обитава къщата до моята, е антихрист. Предизвикала е брожение, но тя винаги върши подобни глупости. Протестиращите са окупирали двора ми.
— Ти нямаш повече нужда от твоята къща, секси. Имаш моя дом и мен.
— Но за колко време? — Тами се втренчи в него.
— Никога няма да се отървеш от мен. — Той се раздвижи и тръгна към нея. — Дори и да се опиташ. Ти ми принадлежиш и аз ти принадлежа.
Валиант спря на сантиметри и тя се вгледа в очите му. Той посегна, взе чашата от ръката й и я остави. Един дълъг момент се фиксираха напрегнато, тогава внезапно исполинът я сграбчи и двамата се озоваха върху леглото. Докато устните му целуваха шията й, ръцете му разкъсваха дрехите й. Тами простена.
Той я прикова здраво под себе си — вдишваше прекрасния й аромат и я искаше напълно гола, за да бъдат кожа до кожа. Заради него се бе изправила срещу най-добрия си приятел, отказа да го изостави, и Валиант искаше да бъде сигурен, че тя няма да промени решението си.