Книга на илюзиите

Той наел малък, икономичен апартамент в северната част на Чикаго и от всеки долар, който изкарвал, давал седемдесет и пет процента за благотворителност. Пъхвал банкноти от по десет и двайсет долара в кутията за дарения на църквата „Сейнт Антъни“, изпращал анонимни суми на Паството „Бнай Аврахам“ и раздавал невероятни количества дребни пари на слепите и сакатите просяци по улиците в квартала. Четирийсет и седем представления правели по-малко от две на седмица. Това му оставяло по пет свободни дена и той прекарвал повечето от това време в уединение, заключвал се в апартамента си и четял книги. Светът му се бил разцепил на две, каза Алма, и тялото и душата му вече не си говорели. Той бил едновременно ексхибиционист и отшелник, подивял развратник и самотен монах; и ако успял да оцелее толкова дълго с тези противоречия в себе си, то било само защото съзнателно тласкал ума си към вцепенение. Вече не се борел да бъде добър, не се залъгвал, че вярва в достойнствата на себеотрицанието. Тялото му установило контрол над него и колкото по-малко мислел за това, което прави то, толкова по-добре го вършел. Алма отбеляза, че през онези месеци спрял да пише в дневника си. Единствените записки били сухи и кратки бележки относно времето и мястото на представленията със Силвия — всичко на всичко страница и половина за шест месеца. Алма го приемаше като знак, че се е страхувал да се погледне, че се е държал като човек, покрил всички огледала в къщата.

Проблем имал само първия път, или по-скоро точно преди първия път, когато още не знаел дали ще се справи с работата. За щастие Силвия уговорила първото им изпълнение за пред един-единствен човек. Това в известен смисъл го правело поносимо — да излезеш пред публика по някак си интимен начин, под взора на един чифт очи, а не на двайсет, петдесет, или сто. В този случай очите принадлежали на Арчибалд Пиърсън, седемдесетгодишен пенсиониран съдия, който живеел самичък в триетажна тюдорска къща в Хайленд Парк. Силвия вече била ходила там веднъж с Ал и когато в уговорената вечер се качили с Хектор в таксито и поели към крайградската си цел, тя го предупредила, че вероятно ще се наложи да премине през акта два пъти, може би дори три. Онзи глупендер бил луд по нея, рекла. Седмици наред се обаждал и настоятелно питал кога ще дойде пак, та малко по малко тя надула цената до две стотачки и половина на празнене — двойно повече от предишния път. Не съм загубенячка, когато трябва да си изкарвам хляба, заявила гордо. Ако обслужим хубаво този дъртофелник, Хърми, няма какво да му мислим за кльопачката.