Левиатан се пробужда
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-284-6
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Левиатан се пробужда». Краткое содержание книги:
— За пехотинците на Кели. Герои до края, нека почиват в мир.
— За пехотата — повториха всички около масата и се чукнаха.
Алекс вдигна отново своята чаша и каза:
— За Шед.
— Да, за Шед и нека задникът, който го уби, да се пържи в пъкъла — рече с тих глас Еймъс. — Заедно с гадината, която уцели „Кент“.
Настроението около масата помрачня. Холдън усети, че мигът на покой му се изплъзва.
— И така — рече той. — Разкажете ми за нашия нов кораб, Алекс?
— Корветата е истинска красавица, капитане. След като напуснахме „Дони“, държах дванайсет g близо половин час и през цялото време тя мъркаше като котенце. Пилотското кресло е страшно удобно.
Холдън кимна.
— Еймъс? Успя ли да огледаш машинното?
— Аха. Чисто е като бял лист. Малко скучно за омаслена маймуна като мен.
— Нека да е скучно — кимна Холдън. — Наоми? Ти какво мислиш?
Тя се усмихна.
— Обожавам я. Има най-прекрасните душове, които съм виждала някога на кораб с подобни размери. Плюс изумителен лазарет с компютризирана експертна система, която знае как се поправят строшени пехотинци. Трябваше да я използваме върху Еймъс вместо да се мъчим сами.
Еймъс тропна с шина по пода.
— Добре сте се справили, шефе.
Холдън огледа чистия си екипаж и прокара ръка през косата си. За първи път от седмици насам там нямаше мазнина.
— Мда, душовете и автоматизираната медицинска помощ звучат добре. Нещо друго?
Наоми повдигна глава и притвори очи, сякаш преглеждаше някакъв списък.
— Имаме пълен резервоар с вода, инжекторите разполагат с достатъчно гориво, за да подгряват реактора през следващите трийсет години, и кухнята е заредена. Ако се наложи да я връщаме на флота, ще трябва първо да ме вържете здраво. Обичам я.
— Сладка малка лодка — промърмори усмихнато Холдън. — Някой погледна ли оръжията?
— Две стартови тръби и двайсет далекобойни торпеда с високоексплозивни плазмени бойни глави — докладва Наоми. — Поне така пише в техническите характеристики. Зареждат се отвън, така че няма как да проверя, без да изляза зад борда.
— Същото е обозначено и на оръжейно-командния пулт, капитане — обади се Алекс. — И напълно заредени оръдия за близък бой. Е, с изключение на…
„На откоса, който изстреля по хората, убили Гомес.“
— Ах, да, капитане, когато сваляхме Кели в хангара, натъкнах се на голям сандък с надпис „ДС“. Според инструкцията това отговаря на „десантно снаряжение“. Сандъкът трябва да е натъпкан с оръжия — добави Наоми.
— Аха — потвърди Алекс. — Това е пълно оборудване за осем пехотинци.
— Чудесно — рече Холдън. — Благодарение на ъпстейновия двигател си имаме яки крачета. А ако сте прави за оръжията, имаме и зъби. Следващият въпрос е какво да правим? Склонен съм да приема предложението на полковник Джонсън. Други идеи?
— Аз съм изцяло за, капитане — обади се Еймъс. — Винаги съм смятал, че поясните са онеправдани. Готов съм да премина на страната на революционерите.
— А земното наследство, Еймъс? — попита с усмивка Наоми.
— Това пък какво е, мамка му?
— Нищо, само се шегувам — намигна тя. — Зная, че си на наша страна, защото искаш да откраднеш жените ни.
Еймъс също се ухили, одобрил шегата.
— Ами как иначе, след като вие, хубавици такива, имате крака, дето стигат чак догоре — рече той.
— Добре, стига! — Холдън вдигна ръка. — Два гласа за Фред. Някой друг?
Наоми вдигна ръка.
— И аз гласувам за него — заяви тя.
— Алекс? Ти какво мислиш? — попита Холдън.
Марсианският пилот се изтегна назад и се почеса по главата.
— Тъй като няма къде да ида засега, май ще остана с вас, хора — рече той. — Но се надявам да не стигнем до поредното положение, в което да ни нареждат какво да правим.
— Няма — успокои го Холдън. — Сега вече имам кораб с оръдия и следващия път, когато някой ми нареди да правя нещо, смятам да ги използвам.
След вечеря Холдън направи дълга обиколка на кораба. Отвори всяка врата, погледна във всяко шкафче, включи всяко табло и прочете всички надписи. Остана за малко в машинното до реактора, затворил очи и заслушан в едва доловимите вибрации зад стената. Ако нещо някога се объркаше тук, искаше да го почувства с тялото си, преди да зазвучи алармата. Отдели внимание на всеки един от инструментите в отлично заредената работилница, качи се на жилищната палуба и огледа каютите, докато намери една, която му се понрави, после разхвърли леглото, за да покаже, че е било използвано. Намери богат запас от комбинезони, които прецени, че ще му бъдат по мярка, и ги отнесе в новата си каюта. Изкъпа се за втори път и остави горещата вода да масажира свитите на възли мускули по гърба му. Докато се връщаше към каютата, плъзна пръсти по стената, за да усети податливата огнеупорна пяна, с която бяха покрити стоманените конструкции. Забеляза, че Алекс и Еймъс вече се бяха настанили.