Сибола гори

— Моят отряд обкръжи къщата, в която се спотайваха терористи, подготвящи план за убийството ми и изтреблението на отряда охранители от РЛЕ, както и на капитан Холдън. Те разполагаха с пушки и вероятно експлозиви. Когато хората ми поискаха да излязат невъоръжени от сградата и с вдигнати ръце, терористите откриха огън. Всички терористи бяха избити от ответен огън. Възможно е експлозивите, които са възнамерявали да използват срещу нас, да са спомогнали за пожара и унищожението на къщата. Всичко, направено тук, бе съгласно изискванията на закона и наредбата за защита на персонала на РЛЕ, както и за да бъде опазен животът на посредника на ООН и СВП.

Керъл гледаше в шок горящата къща.

— Съгласно…

— Господин Мъртън — продължи Мъртри. — Радвам се, че се появихте тук. Сержант Уей, арестувайте Мъртън.

— Какво? — Басиа вдигна ръце и отстъпи. — Защо мен?

— Не! — Холдън застана пред Уей и опря ръка в гръдната ѝ броня. — Няма да позволя.

— Господи Мъртън е участник в заговора — обясни Мъртри достатъчно силно, за да го чуе стичащото се множество. — Той е присъствал на тайна среща, на която се е обсъждала атаката, и съществуват сериозни съмнения, че е участвал в друга атака, при която са загинали петима от хората ми. Може би ще знае нещо и за смъртта на губернатор Трайинг. — После продължи малко по-тихо. — Дръпни се от пътя ни, Холдън, иначе ще минем през теб. — Уей го гледаше с мрачна усмивка. Един от охранителите го заобиколи и извади от джоба си пластмасов кабел за задържане.

Еймъс се изправи пред Басиа и удари охранителя в лицето. Прозвуча като чук, стоварващ се върху пържола. Охранителят падна на земята сякаш бе кукла, на която са прерязали конците.

— Не — повтори Еймъс, разтърси десницата си и сви болезнено устни. — Уф.

Останалите охранители вдигнаха оръжия и ги насочиха към него. Холдън видя, че Еймъс спуска ръка към кобура, изтича пред него и извика:

— Спри!

— Ние ще го приберем! — рече Мъртри, сочейки Басиа. — По един или друг начин. Засега ще си затворя очите за нападението над един от хората ми. Да речем, че емоциите са взели връх.

— И без това всички заминаваме — изтъкна Холдън, като се стараеше да говори с нисък глас, обръщайки се повече към Мъртри, отколкото към тълпата.

— Нямате власт да наредите на никого да си тръгне — заяви Мъртри. — Мисля, че приключихме с този въпрос.

— Междувременно — продължи Холдън, сякаш не го бе чул, — ООН ще задържи този човек. Басиа. Като свидетел на разследването. Той ще бъде затворен на моя кораб, няма да заплашва хората ви, а когато се върнем и представите доказателства, ще позволим да бъде арестуван.

— „Когато се върнем“ — повтори Мъртри с ленива усмивка. — И какво, ще го държите затворен няколко години? Защото го обвинявам в нещо?

— Ако се наложи — завъртя глава Холдън. — Защото не вярвам и за секунда, че няма да го убиете.