Пътеки към утрото

— Града на бездънните води — твърдо повтори Дюдермонт с цялата увереност и сериозност, които успя да събере.

— Доста далече от дома сте се озовали, капитане — обади се друг от рибарите. — Има-няма хиляда мили.

— Хиляда и петстотин — уточни шкиперът.

— И то все суша — добави трети през смях. — Да не би „Морски дух“ да има колела?

Думите му предизвикаха всеобщо веселие, както сред другарите му, така и сред екипажите на няколкото лодки, които се бяха приближили, за да проверят какво става.

— А и впряг коне, мен ако питате — подхвърли един от рибарите от надошлите лодки и предизвика нова вълна от смях.

Дори Дюдермонт се усмихна, обзет от истинско облекчение — поне все още се намираха в Царствата.

— Магия — обясни той. — Плавахме в Саблено море, на около петстотин мили на югозапад от Муншейските острови, когато ни връхлетя люта буря. Пострадахме сериозно и нашият магьосник — той кимна към Харкъл, — прибягна до едно от заклинанията си, за да ни пренесе до някое пристанище.

— Е, очевидно не е успял — провикна се един рибар.

— Поне не сме в открито море — изтъкна Дюдермонт, когато поредният пристъп на смях отшумя. — Там със сигурност бяхме обречени. Но моля ви, добри люде, кажете ми къде сме попаднали?

— Това е Импреското езеро — отвърна сивобрадият рибар. — А пък ей там — и той посочи към укрепения град, — виждате Карадуун.

Все имена, които Дюдермонт никога не бе чувал.

— Зад него — продължи шкиперът, — се издига Планината на снежинките.

— Юг — неочаквано се обади Кати-Бри и всички погледи се насочиха към нея. — Намираме се далече на юг от Града на бездънните води. Ако продължим в същата посока, ще достигнем Дълбокия извор, а после и Вильонския пролив във Вътрешно море.

— Точно така — потвърди възрастният мъж. — Обаче водата тук не е достатъчно дълбока, та да стигнете до Шаланското езеро.

— А и трудно ще преплувате Разломните планини, освен ако нямате крила към колелата! — добави на висок глас мъжът до него, ала смехът, който последва думите му, бе сподавен и не трая дълго — не само екипажът на „Морски дух“, но и всички рибари започваха да осмислят сериозността на положението.

Дюдермонт въздъхна дълбоко и погледна към Харкъл, който съкрушено сведе очи.

— По-късно ще се тревожим как ще се измъкнем оттук — заяви капитанът. — Сега преди всичко трябва да поправим кораба.

После се обърна към сивобрадия шкипер и рече:

— Боя се, че езерото не е достатъчно дълбоко. Дали някъде има по-голям кей, който да използваме?

Възрастният мъж посочи Карадуунския остров и един дълъг пристан там.

— Водата е доста по-дълбока на север от острова — добави друг от рибарите.