Единадесетата чума

Когато почука на масивната дървена порта и сестра Анджелика му отвори, той видя зад гърба й стотици свещи — в свещници, стъклени купички или на оловни плочки, използвани само за специални меси. Повечето бели восъчни свещи обаче горяха в ръцете на монахините от ордена. Никога не ги бе виждал всички едновременно.

Като главен гинеколог в болницата „Сейнт Патрик“, той познаваше повечето от тях. Знаеше, че игуменката има тумор, но тя беше доста над седемдесетте и не искаше да я оперират. Това бе нещо много по-сериозно. Някои сестри се молеха, други шепнеха. Много плачеха и призоваваха на помощ Иисус.

О’Райли поиска да види болната и го придружиха до стая на горния етаж, в която десет монахини бдяха край леглото на изключително слаба старица с подут корем. Игуменката страдаше от ужасни болки и стискаше с пръсти завивките. Монахинята от дясната й страна й бършеше челото, друга масажираше корема.

— Вече са на всеки три минути — каза една от сестрите. — Преди малко бяха на пет минути.

„Невъзможно“ — каза си О’Райли. Тази почти осемдесетгодишна жена изпитваше родилни болки и щеше да роди. Като че ли й бяха направили инжекция, каквато се прилагаше при тежки случаи на раждане — ерготамин.

— Всички да излязат — извика лекарят и даде знак да остане само Анджелика.

Сложил ръкавица на едната си ръка, той бързо я прегледа, откри нещо обло, изпъкващо от родилния канал, и пъхна форцепс, за да улесни излизането му.

Игуменката се напъваше и крещеше. Сестра Анджелика припадна от гледката. Гинекологът усети, че сърцето му се свива, когато го видя — половинкилограмовия тумор, с който старицата не бе искала да се раздели. Той беше изтласкан през матката й от огромна сила, притиснала масата надолу по дългия канал. О’Райли отряза ствола му и го остави в малката люлка до леглото, в която една от най-набожните послушнички за всеки случай бе приготвила пелени.