Птиците свиват гнезда
- Автор: Флетчър Аарон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Величка Павлова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Птиците свиват гнезда». Краткое содержание книги:
— Дай й да се разбере хубавичко, Хинтън! — крещеше единият от мъжете доволно, докато другият се хилеше просташки. — Давай, Хинтън, накарай я да пищи!
Хинтън се беше изправил над нея и я удряше ожесточено с камшика. Страшна болка изгаряше гърба й и Александра хапеше устни, за да не изкрещи, а в това време другите двама се смееха жестоко и с грубиянски крясъци насърчаваха Хинтън да продължава. Най-накрая той спря, отстъпи назад и хвърли камшика на земята.
— Това беше само, за да знаеш какво те чака, мръсна кучко, ако продължаваш да ми създаваш повече грижи — озъби й се той. — Вашата порода ни смъква кожите от сума ти време, та сега е наш ред да изравним резултатите. Какво ще кажете за това, ей, вие двамата?
Те изкрещяха одобрително, като се хилеха злобно. Хинтън се приближи към коня и заедно с другарите си започнаха да пооглеждат и обсъждат, като издаваха възгласи на одобрение. Александра беше потресена, напълно шокирана от случилото се. Събитията се бяха развили прекалено бързо за нея. Животът й до един момент бе напълно нормален, а в следващия, тя бе брутално малтретирана от оскотял и освирепял разбойник.
Обхваната от ужас, смесен с болка и гняв от бичуването, очите й се изпълниха със сълзи. След това тя събра сили и воля и се бореше със себе си да не заплаче. Тя знаеше, че единственият й шанс да не падне духом пред разбойниците, бе да запази самообладание. Ако успееше, може би можеше да поговори с тях и да им предложи откуп.
Вътре в душата й се водеше отчаяна битка, в която силната болка и страхът заплашваха да победят самообладанието й. Тя успя някак си да си наложи да не плаче, но не можеше да спре нервното треперене на ръцете и краката си, докато се изправяше и слагаше в ред дрехите си. За да го прикрие, тя изви краката си, а ръцете пъхна под пелерината. Но грубите маниери на тримата разбойници и техният отвратителен вид правеше двойно по-трудна задачата й да запази каквото и да било самообладание.
И тримата бяха дрипави и мръсни. Краули беше огромен, мускулест мъж, с дълга и мазна коса и брада, целите сплъстени, а по злобното му лице личаха следите от множество побоища. Снайвли беше доста по-дребен. Освен това, беше млад и изглежда не беше толкова закоравял престъпник, но той се стараеше да подражава на другите двама. По всичко личеше, че от тримата Хинтън бе най-лошият. С грубата си, грозна физиономия, обезобразена по рождения с белег върху лявата половина на лицето, и с ледените си, нечовешко жестоки, безцветни сини очи, той се явяваше самото олицетворение на злото.
Хинтън се отдалечи на крачка от коня и вдигна от земята малката дамска чантичка на Александра. Погледна вътре в нея, сетне я захвърли с погнуса.
— Няма пукнат грош! — изрева той. — Как така яздиш такъв кон и си облечена в такива скъпи парцали, а нямаш никакви пари?
Като мобилизира волята си и се стараеше гласът й да не трепери, Александра отговори:
— Рядко нося пари със себе си, освен когато възнамерявам да правя покупки. Въпреки това мога да ви намеря пари.
— Как ще стане това? — попита подигравателно и недоверчиво той.
— От баща ми. Той ще ви даде откуп.
Краули веднага прояви интерес, а очите му светнаха от алчност.
— Колко ще плати? — попита той.
— Нямам представа, колко се дава при такива случаи, но той ще плати една разумна цена. Ако действате добросъвестно, мисля, че бихте могли да очаквате не по-малко от сто златни лири.
— Сто златни лири! — възкликна радостно Краули, а Снайвли му подражаваше възторжено. — Боже господи, та това е много повече, отколкото ще съберем от всичките обири по фермите. Какво ще кажеш, Хинтън?
— Какво да кажа ли! — изкриви в язвителна гримаса физиономията си Хинтън, подигравайки се на Краули. — Какво да кажа ли? — Той се приближи до него, като повиши гласа си и почти изрева. — Казвам, че вие сте двама безподобни глупаци, свине такива! Ако бяхте сами, без мен, да сте увиснали на бесилото, още преди да успеете да откраднете дори чувал с царевица.
— Какво толкова съм казал? — попита Краули. — Семейството й трябва да е богато.
— Тук сте прави — съгласи се мрачно Хинтън. — Както се вижда, отгледали са една хитра мръсница, която ще ви заведе направо до бесилото. Щом идете да си приберете откупа, ще намерите да ви чакат войници и горещо олово вместо злато.
Александра заговори бързо.