Наследникът

Ермелинда стана, взе една цепеница и с всичка сила я бухна в огнището. Жаравата изпращя, пламъците зафучаха нагоре в комина, но Хугберт продължаваше да дреме най-невъзмутимо.

Принцесата раздразнено тропна с крак.

— Хугберт, скучно ми е!

Икономът отвори очи.

— Нормално, милейди. Нощем в двореца е винаги скучно. Защо не отидете да поспите?

— Защото не ми се спи — нацупи се тя. — И преди да предложиш, ще кажа, че не ми се чете. Хугберт… — Гласът й изведнъж стана умолително-ласкав. — Дай да направим нещо интересно!

Очите на Хугберт се избистриха.

— Ще разрешите ли да ви напомня, милейди, че когато за последен път направихме нещо интересно, нейно величество бе крайно недоволна? Бих си позволил да напомня още, че ако вас няма как да уволнят, то за мен това е напълно възможно. И нейно величество ми го изтъкна по най-недвусмислен начин.

— Ама ние няма да правим нищо такова! — примоли се Ермелинда. — Искаш ли да излезем горе и да се бием със снежни топки? Или да направим снежен човек.

— В този студ? — промърмори със съмнение Хугберт.

— Че какво толкова? Ще се облечем по-дебело. Не е като да нямаме нощни дрехи. Хем ще подишаме чист въздух. Хайде, Хугберт, бъди душичка поне веднъж!

— Не е толкова просто, ваша светлост — възрази икономът. — Длъжен съм да уведомя охраната за всяко ваше напускане на двореца. За жалост не мога да се меря с вас и Риго в незабелязаните измъквания, така че…

Той не довърши и извинително сви рамене. Принцесата му хвърли изпепеляващ поглед.

— Ти си един ужасно скучен сухар, Хугберт! Бас държа, че целият ти род е такъв и в живота ви никога нищо интересно не се е случвало!

Хугберт гордо вирна глава и сякаш цял се обгърна в ореол на наранено достойнство.

— Твърдението ви е прибързано и несправедливо, милейди. Позволявам си да изтъкна, че по волята на съдбата моят род е минал през такива удивителни кътчета на Тера като Шварцвалд и Трансилвания. Уверявам ви, не ще можете да заспите, ако чуете някои от ужасяващите приключения, сполетели достойните ми предци. Например историята за черната калинка, за часовника на смъртта или за иглата и огледалото…

Ермелинда подскочи.

— Ами че аз точно това искам, Хугберт! Изобщо не ми се спи! Хайде, разкажи ми най-страховитата история!

Икономът стана от креслото.

— Както наредите, милейди. Но смятам, че ще е по-добре не да разказвам, а да ви прочета за събитията както са ги описали непосредствените свидетели.

Той излезе и след две-три минути се върна с дебел том в протрита кожена подвързия. Настани се на същото място, разгърна пожълтелите ръкописни страници и вдигна очи.

— Мисля, милейди, че ще е по-уместно засега да прескоча най-ужасяващите истории. Чуйте разказа за иглата и огледалото, както го е записала една моя далечна прабаба.