Тъмна е луната
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тъмна е луната». Краткое содержание книги:
— Как?
— На Сантенар е било донесено злато в малки количества. А ние знаем как да го обработваме.
— Виж ти! — шумно въздъхна Мендарк. — И как така Тенсор не е научил?
— Знае, разбира се! — с натежал от присмех глас каза тя. — Питлис е имал диадема от това злато и я е носил през цялото време, докато е бил начело на Тар Гаарн, но не и в изгнанието си.
— Какво се е случило после с диадемата?
— Питлис сигурно е внимавал с нея. Има още една причина в този свят да е пренесено толкова малко от нашето злато. При прехода всяко вещество или предмет може да се преобразува и да стане опасно. Това важи както за Огледалото, така и за златото. В нашите архиви не е записано да е предавал диадемата другиму. Още оттогава подозираме, че Рулке я е прибрал, когато е убил Питлис пред портите на Алсифър.
— И да я е взел, не е намерена след поражението му — каза Лиан с увереност, която отдавна не си бе позволявал. — Познавам подробно тези Предания, мога да ви изредя наизуст списъка на вещите му.
— Не се съмнявам, че я е скрил предварително — промърмори Мендарк. — Още тогава това злато беше сред ценностите, които търсехме. Лесно е обаче да му придадеш всякаква форма и да го потулиш някъде. Пък и в една диадема няма злато, достатъчно за направата на такава флейта.
— Но не е зле за начало — навъсено отбеляза Игър. — Рулке вероятно е събрал още запаси, защото от самото начало е знаел колко е ценно. Малиен, известно ли ти е още нещо?
Тя се поколеба.
— Има още… малък златен идол, донесен от втората група аакими, които са дошли на Сантенар — доброволно, не като роби на Рулке. Статуетката е древна и безценна, защото е реликва на аакимите от Настор, една от северните земи на Аакан. Съхраняваха я в библиотеката на Стасор, която е далеч на изток. Вярвам, че до днес е там, но дори мисълта да им я отнемете ще е тежко светотатство за тях.
— Друго знаеш ли?
— И да има друго злато, не сме научили.
— Кароните не са ли донесли?
— Рулке и Кандор са дошли с първата група. Никой не е носил нищо.
— Защо?
— Защото първия път не е било възможно — отговори му Лиан. — Само флейтата, разбира се, но нали тя си е проправила прохода в известен смисъл. В няколко източника е записано, че са се прехвърлили голи на Сантенар.
— А втората група?…
— Кароните прекарали петдесетина години на Сантенар, преди да осъзнаят колко може да се проточи тази гонитба заради флейтата. И поискали подкрепление от Аакан — обясни Малиен. — Тогава тук дошли мнозина от нас, както и мелези между карони и аакими. Те обаче нямали дългия живот на двете раси, а и повечето не били способни да оставят потомство… също като мулетата.
Прехвърлили се и цял отряд аакими по свое желание. Именно те измислили как да пренесат малки предмети — скъпи на сърцата им дреболии или полезни приспособления. Така и Тенсор е успял да донесе Огледалото, струва ми се. Но за моите прадеди знам, че не са имали злато.
— Няма да стигне — завъртя глава Игър.
Лиан се мръщеше и внезапно забърбори:
— Може да има още! Ялкара е притежавала златни накити — тежка верижка, гривна и огърлица. Виждал съм неин портрет с тези накити… но къде?
Шанд изпусна протяжна въздишка. Лиан го погледна с любопитство, но добави:
— Дали обаче златото е било от Аакан? Взела ли ги е, оставила ли ги е, както е постъпила с Огледалото? Няма нищо в архивите за това.
— Че защо ще ги зарязва, ако са й били толкова скъпи? — усъмни се Игър.
— Де да знам. А защо е оставила Огледалото? Нищо чудно да е нямала сили за пренасянето им през портала, защото се знае, че борбата с Фейеламор я е изтощила. Или пък вече не са й били необходими.
— Нямаме отговори на тези въпроси — призна Малиен. — Бих искала да ви разубедя за флейтата, но ако решите да си опитате късмета, трябва да отидете в Хависард, откъдето е избягала Ялкара. Никой никога не е разграбвал крепостта й.
— Две надежди… — смънка Мендарк. — Едната от тях нищожна. Алсифър беше опустошен след пленяването на Рулке и оттогава е безлюден. За да е останала някаква ценност, трябва да е била скрита с невъобразима хитрост. Освен това диадемата на Питлис не е достатъчна. Питам се… не може ли да се задоволим със сплав, в която е примесено обикновено злато?
— Не — твърдо отговори Малиен.