Копелето
- Автор: Ведсьо Олесен Ане-Мари
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Матком
- ISBN: ISBN 978-954-9930-96-2
- Переводчик: Мария Змийчаров
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Копелето». Краткое содержание книги:
Инквизицията действа с твърда ръка, екзекуторите и отровителите не остават без работа, еретиците изгарят на клада, а рискът от въоръжен ответ от страна на арабите и османците е напълно реален. След като се измъква на косъм от религиозните сблъсъци във Франция, Мадлен дьо Мондидие се отправя към Мадрид. Там тя се озовава насред отровните игри на короната, църквата и жадните за власт интриганти, а тайната й любовна връзка с полубрата на краля, Хуан Австрийски, изисква цялото й внимание и умения. Не само за да опази собствения си живот, но и за да защити нероденото си дете, чийто баща е известен единствено на нея самата.
Черното петно в сърцето ми никога няма да се измие. Това, което предстоеше да се случи в „Тризъбеца“, ще ме преследва и в Чистилището и ще определи съдбата ми в Деня на Страшния съд. Никога няма да мога да го изкупя. И сега се случва от време на време да ме обземе неописуем ужас, да не мога да си поема въздух, всичко да ми причернее и истината за случилото се да се превърне в единствената действителност, макар горещо да се моля всичко да е само сън. А бедната Габриел… — и нея повлякох със себе си в калта на убийството. В свят на змии и крастави жаби. Моля се тя да е затворила тази страница от живота си по-успешно от мен.
— Тази вечер помощта ти би ми била от полза — казах на Габриел, след като се прибрах в странноприемницата, без да откъсвам поглед от Снежинка, която се въртеше неспокойно в ръцете ми и почваше да ми изглежда сериозно недоволна. — Но никога не бих поискала от теб подобно нещо. А и ще трябва да си остане между нас.
Тя веднага долови колко сериозно говоря.
— Лаура може да дойде всеки момент — каза.
— Да, и когато дойде, аз тръгвам към кръчмата „Тризъбеца“. Става въпрос за Кристобал. Той ще бъде там тази вечер. Знаеш какво искам. Ако не искаш да ставаш съучастница, напълно ще те разбера и няма да кажа и дума повече по въпроса.
— Видях какво Ви причини той. Първо, чудовищния опит за убийство, после ареста, точно когато предстоеше да раждате. Той заслужава съдбата си. А няма да се откаже, мадам. Вие трябва да ударите първа.
— Именно. Това ще бъде наказание, отмъщение и предпазна мярка в едно. Но аз и преди съм отнемала човешки живот, Габриел. Докато ти си неопетнена. Трябва да си сигурна, че наистина искаш да участваш. Няма да си цапаме ръцете. Ще използвам отрова. И естествено, би било добре да има кой да ми помогне — да се погрижи чашата да стигне до Кристобал. Той ме познава твърде добре, за да вземе каквото и да било от моята ръка.
— Мадлен. — Габриел седна срещу мен. Погледът й беше сериозен, тя протегна ръка и погали първо малката Снежинка по бузката, после ръката ми. — Отдавна работя при Вас. Заедно сме минали през какво ли не. Знам каква жена сте и Ви ценя точно такава — решителна и дейна. Това, че като жена се борите за своето място на света, не Ви превръща в лош човек. Ще премахнем този злодей Кристобал. Нека да го направим заедно.
Погледнах Габриел в очите. Тя наистина се тревожеше за мен. Беше ми като сестра, а разликата в произхода и положението ни в крайна сметка не означаваше нищо. Двете бяхме свързани.
В стаята влезе Лаура. Когато взе от ръцете ми Снежинка, двете с Габриел все още се гледахме с този нов, сестрински поглед, а когато ме видя да отварям кутията, където държах екстракта от напръстник, камериерката ми кимна съзаклятнически.
Носех мъжки дрехи и шпагата си, когато вечерта двете с Габриел тръгнахме към кръчмата „Тризъбеца“. Но не криех дългите си коси под шапка, с гордост се заявявах като жена. И без това всички виждаха в мен екзотична французойка, а и сега имах власт. Трябваше да се държа с подобаващо самочувствие.
— Кристобал със сигурност те познава по лице — казах на Габриел пред входа на пивницата, — но съм сигурна, че ще гледа да държи мен под око. Особено ако не сме заедно. Ще вляза първа и ще привлека внимание. След минута-две ти може да се вмъкнеш незабелязано.
— Отровата е във Вас, Мадлен. Не е ли по-добре да ми я дадете? За мен ще е по-лесно да го направя незабелязано.
— О, Габриел, моя вярна сестричке! Да, сестра! Но не, това трябва да го направя лично. Не може ти да понесеш този грях сама. Аз ще капна от отровата в чашата — не, не ми възразявай, — а после ти ще се погрижиш тя да стигне до масата на Кристобал.
Вдигнах последен поглед към небето. Беше ясно и обсипано със звезди, а луната висеше тежка и озъбена, като косата на смъртта, която аз щях да размахам тази вечер. Не съжалявах за нищо. Не и в онзи момент.
По-късно си задавах въпроса дали съм можела да разчета други знаци в онова черно звездно небе над Сиудад Реал. Казват, че някои учени хора могат да четат по звездите. В онази вечер аз вдигнах поглед и разчетох в острия рог на луната себе си като вестителка на смъртта. И се превърнах в такава. Но Господ наказва хората, които взимат съдбата на другите в собствените си ръце и гневът му застигна и мен.
От тихата, пуста улица влязох в пълната до пръсване кръчма. Бях на сцената на зловещо представление, а връщане назад нямаше. Ролята трябваше да се изиграе до край.