Пътят на коприната
- Автор: Фальконер Колин
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Унискорп“
- ISBN: 978-954-330-404-2
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пътят на коприната». Краткое содержание книги:
Залезът хвърли черни сенки върху дюните. Камилите коленичиха в пясъка, ревяха, оголваха зъби, докато Едноокия махаше товара им. Въжетата бяха протрили до рани вратовете на животните, раните бяха загноили, а някои и живясали. Нищо чудно, че бяха толкова злонравни, помисли си тамплиерът.
Жосеран и Уилям отидоха да събират аргол за огъня. Жосеран чу стенание, а когато погледна, видя Уилям да гледа с отвращение ръцете си. Откритият от него аргол не бил изсъхнал на слънцето. Всъщност се оказал съвсем пресен.
Един от татарите видя грешката му и избухна в смях. Другите се присъединиха към него.
Уилям избърса камилските изпражнения от ръцете си в измършавялата задница на Сатана. Камилата изрева възмутено от грубото му отношение и се опита да го ухапе. Уилям се махна. За достойно оттегляне нямаше място, нямаше нито дърво, нито скала, под които да се скрие, и затова продължи да върви.
— Върни го — каза Хутлун на Жосеран. — Скоро ще падне нощта. Ще се изгуби в пустинята.
Жосеран тръгна след него. Но чувството за самосъхранение на Уилям не беше толкова слабо, колкото тя предполагаше. От мястото, където бяха камилите, се виждаше къде е спрял. Стоеше на колене, свел глава.
— Бог иска прекалено много от мен — каза той, когато Жосеран се приближи.
— Само малко смляна трева, братко Уилям.
— Не става дума за мръсотията по ръцете ми. Гърбът ми сякаш е разпънат, задните ми части горят, всяка кост в тялото ми е изтощена. Как можеш да издържаш?
— Аз съм рицар и войник. Очаква се от мен да издържа.
— Засрамваш ме — измърмори той.
— Пък и — добави Жосеран — имах жена онзи ден. Това е добре за духа.
Друг лек на монаха не му и трябваше.
— Да ми прости Бог — програчи Уилям и скочи на крака. — Безочлив си до безобразие, тамплиере! Мърсуваш, богохулстваш и ще отговаряш за еретичните си възгледи, когато се върнем в Акра! — Профуча покрай Жосеран с налудничав поглед в очите. — Добре, езичници такива! — извика той, когато се върна отново при кервана. — Отивам да събера още лайна за вас! — Размаха ръце над главата си като луд. — Всички ще се заровим в лайна!
Мръсно селище с къщи от плет, измазан с глина, но рай за онези, които бяха прекарали изминалите няколко седмици в пътуване през покрайнините на Такламакан. Кошарите на хана бяха препълнени; камилите си почиваха, легнали на коремите си, с присвити под себе си предни крака, наблюдаваха отвисоко и с омраза човешките си мъчители, докато последните ги разтоварваха. Имаше и няколко магарета, може би и дузина коня, част от голям мохамедански керван, тръгнал на запад с товари от коприна и чай от Катай.
След като се увери, че собствените ѝ камили са настанени както трябва за нощуване, Хутлун тръгна от кошарите към селския пазар от сергии с опънати над тях чергила, водена от уханието на подправки и печени меса.
Жосеран извика към нея и я последва тичешком. Тя се подвоуми. Знаеше, че другите шушукат помежду си заради времето, което прекарваше с него. В крайна сметка тя беше принцеса и шаман и те я укоряваха заради свободното и дружелюбно поведение към варварина.
В пещерата Жосеран беше признал, че иска да я има, а на нея желанието му не ѝ се стори неприятно. Но представата да го има за съпруг беше толкова немислима, че беше чудно как изобщо се забавлява с нея дори само във въображението си. Той беше мъж, толкова различен на собствената ѝ природа, с толкова противоречия в душата си, че ѝ се струваше невъзможно да открие някога покой. Как би могла която и да е жена да обича подобен мъж, дори да ѝ е позволено?
Той се приближи и Хутлун видя, че държи нещо под наметката си.
— Искаше да видиш една от нашите книги — каза той.
— Свещената ви книга ли? Носиш ли я?
Той извади Псалтира изпод наметката си. Книгата беше подвързана с дебела, черна и корава кожа, отгоре беше гравирана със златен шрифт.
— Написана е на език, който се нарича латински. Тези стихове са химни във възхвала на Бог.
И преди беше виждала подобни съкровища; баща ѝ притежаваше няколко илюстровани Корана от мохамеданите. Те бяха редки ценности, защото в степите бяха много малко. Чингис хан, говореше се, превърнал нощта в ден, когато запалил книгите в Бухара.
Псалтирът беше покрит с прах от пътуването им, но иначе невредим. Тя отвори наслуки книгата и прокара пръст по страниците. Някои от буквите бяха изрисувани с яркочервено и кралско синьо, с прецизни калиграфски букви, като куфическите надписи върху джамиите на Самарканд, но без тяхното преливане. Имаше рисунки, изпълнени изумително красиво, които ѝ напомниха за рисунките в пещерата, въпреки че не излъчваха същия кипеж и радост.