Покоряването на шотландеца
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Покоряването на шотландеца». Краткое содержание книги:
За Брейдън МакАлистър се говори, че може да покоси врага с един удар и всяка жена с една-единствена целувка. Подтикван от мъжете, той се нагърбва със задачата да откаже Маги от глупавите й планове за осигуряване на мир. Но Маги е имунизирана срещу чувствените опити на Брейдън да я спре и скоро намеренията му се обръщат срещу него. Изведнъж клетвата, която е дал на себе си преди толкова време, никога да не отдаде сърцето си на някоя жена, е разклатена от привличането помежду им…
Ще успее ли Брейдън да опази душата си от пагубната омая на любовта… или Маги ще покори гордия шотландец?
Смутена, тя се опита да се прикрие.
- Може ли да се облека? - попита тя. Той повдигна вежда към нея.
- Не знам за това. По-скоро се наслаждавам на гледката да си тук.
Тя използва ризата, за да покрие голите си рамене.
Той се засмя на безсилните й опити да се
покрие.
- Обличай се - каза й, след което й обърна гръб.
Въздъхвайки с облекчение, Маги бързо се облече и напусна заграждението.
Без дума или поглед, Син мина покрай нея и се качи на тавана на обора.
- Какво прави той? - попита тя Брейдън, когато се присъедини към него.
- Оставям ви насаме — отговори отгоре глухият глас на Син.
Брейдън вдигна поглед към дървените греди над главите им.
- Все едно има значение, след като знаем, че можеш да чуеш всичко, което кажем?
- Да, добре, аз съм извратен, не воайор. Брейдън се засмя. Обаче Маги не се развесели от преситените думи на Син.
Окачи мокрото си наметало и риза на вратата на заграждението, където бяха кравите.
Брейдън се придвижи и застана зад нея, толкова близо, че тя можеше да го почувства. Обърна се и го видя да държи друго наметало. Очите му бяха тъмни и примамващи, той използва наметалото, за да подсуши косата й.
Маги не можеше да помръдне, докато чувстваше силните му длани да потриват дрехата о главата й в чувствен ритъм, от който й секваше дъха. Тръпки минаха по нея, когато си спомни за гледката на голия му гръб.
В този момент тя искаше да го целуне. Повече, отколкото когато й да било преди. Докато той не проговори:
- Сега, кажи ми какво правеше навън? Очите й се отвориха, когато ръцете му спряха да подсушават косата й.
Без желание да му позволи да разбере, че го е подозирала в такова мошеничество, тя отклони поглед към пода.
- Нищо.
- Нищо? - попита невярващо той. - Какво, просто почувства нужда да се разходиш под поройния дъжд?
Той наведе глава докато не улови погледа й.
- Излязла си, за да ме шпионираш, нали? Откъде знаеше?
О, мъжът беше избрал страхотно време, за да започне да проявява интуиция!
- Какво те кара да мислиш така? - уклончиво попита тя.
- Инстинкт. - Странна възбуда затъмни очите му. Такава, която не можеше да проумее, но изненадващо приличаше на вина. - Мислеше, че ще ме намериш с Тара ли?
Страните й пламнаха. Почувства се толкова глупаво, че изобщо се е усъмнила в него. Но можеше да види, че нямаше да се отдалечи, без да му каже точно защо беше излязла в дъжда.
Въздъхвайки, тя кимна.
- Ами, ти намекна по-рано през деня, че си заинтересован от нея.
- Как? Като говорих с нея?
- Не, като флиртува. Той изглеждаше поразен.
- Флиртувал съм?
- Да - каза тя отбранително. Все пак беше направила предположение на базата на действията му. - Начинът, по който погледна жената, сякаш тя е единственото нещо на света за теб, сякаш не виждаш друга.
- Наистина? - попита той, в гласа му се долавяше нещо средно между гордост и отказ да повярва.
- Да.
- Ти си мислиш, че това е нещо, което правя винаги?
Маги настръхна.
- Знам, че е така. Защо мислиш, че жените са толкова луди по теб?
- Заради елегантния ми, добър външен вид, разбира се.
О, този мъж беше арогантен и тя не можеше да повярва, че удовлетворява егото му. Трябваше да спре и все пак, поради някаква причина, не можеше.
- Всичките ти братя го имат, но те никога не са били преследвани като теб.
- Винаги съм приемал, че това е така, защото аз съм чаровен, докато те са кисели.
- Това, на което казваш чар, е флиртуване. И е покоряващо.
Той се засмя толкова силно, че се задави.
- Какво? - попита Маги, чудейки се кое му беше направило впечатление на толкова забавно. Той стана сериозен до известна степен.
- Мислех си, че ти винаги си успявала да устоиш.
- Това е, защото никога не си го пробвал върху мен. За теб аз съм като пън.
Той наистина изглеждаше поразен от думите й. Дълбока бръчка се появи между веждите му.
- Какво?
- Истина е - каза тя, гърлото й се стегна, докато разкриваше наблюденията си пред него. - Гледаш към другите жени сякаш вече можеш да ги почувстваш в ръцете си, но когато се отнася до мен, гледаш право през мен. Това е ужасен навик, който винаги наранява чувствата ми.
- Затова ли ме ухапа, когато беше на единадесет?
Замълчи, Маги!
Но тя не слушаше. Преди да успее да се спре или да помисли по-добре за това, истината се изля от нея.
- Да. Всичко, което някога съм искала от теб, е да ме забележиш.
Тя го видя как спира и размишлява върху думите й. Когато погледна отново към нея, погледът му беше изучаващ. Тревожен.
- Може би съм те преценил зле, но се чудя дали не си също толкова виновна за това, колкото и аз.