Харон: Дракон на прага
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #3
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- ISBN: 954-570-045-9
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Харон: Дракон на прага». Краткое содержание книги:
— Върши работа — признах неохотно, — само че изведнъж тук взех да забелязвам много по-съвременни оръжия, отколкото очаквах. Най-добрите модели имат и топлинни сензори.
Дарва се ухили.
— Че нас какво ни засяга? Опитваха вече да си помагат при лов с тия джунджурии. Каквато е температурата наоколо, такава е и нашата. Няма да ни засекат.
За това не бях помислил.
— Все едно, и на мен ми се иска да се махнем. Добре ли познаваш земите извън околностите на градчето?
— Да, но ще стане още по-напечено, като изминем първите стотина километра. Знам обаче къде са пътищата, за да ги отбягваме. Освен това ни накараха да запомним много карти.
— Умно момиче! — похвалих я.
— Значи искаш да отидем при другите? — някак разочаровано попита Дарва.
— Докато вървим, ще ти обясня защо. На Харон стават много неща, за които май дори не са ви споменавали.
— Имаме три седмици да изминем към осемстотин километра — изчисли тя. — Времето е предостатъчно за приказки. Казаха ни да се пръснем и да преживяваме с каквото намерим.
— Но и войниците ще имат време да хванат някои от нас, за да научат повечето сборни места.
— А, този път не позна. Местата са стотици, всеки знае само за две-три от тях. Дори да изловят половината преобразени — а не ми се вярва — пак имаме шанс да не се натъкнем на засада.
— Такава вероятност не ми допада много, но не виждам какво друго да направим. — Огледах се. Мъглата като че се сгъстяваше. — Време е да изчезваме.
Дарва се подсмихна дяволито.
— И ще оставяме след себе си само следи на бунхари.
Откривах все повече предимства в новото си тяло.
— Е, първо ще си избера някое дръвче за наторяване. На празен стомах веднага ме напъна.
Тя прихна и махна с ръка напосоки. Отдалечих се само на няколко крачки и се облекчих, взирайки се надолу.
— Я, то си било там, където трябва! — констатирах доволно и на доста висок глас.
Десета глава
Среща при зъберите
Трите седмици бяха истинска идилия, поне за някои неща, и самият факт, че ми хрумват такива щуротии, започваше да ме притеснява. Дарва наистина се оказа много приятно създание и в душата ми зашаваха чувства, които дори не подозирах у себе си. Ама че удар понесе доскорошната ми представа за самия мен! Силният, твърд, безчувствен агент на Конфедерацията, който от никого и от нищо не се нуждае. Измислен, създаден и обучен да е над дребните човешки зависимости като приятелство, съчувствие… и любов? Не бях ли аз, който не успя да разтълкува на Зала преди няколко месеца какъв смисъл влага в тази дума? Дали пък самотата измъчва не само обикновените хорица? Можех ли да допусна, че съм чужд и ненужен на своята култура също като Дарва? Знаех колко са опасни подобни съмнения. Така се рушеше самата ми вяра в ценностите на Конфедерацията — единственото, което ме крепеше.
А може би в стремглавия си устрем към съвършенство бяхме оставили сериозни пролуки в човешката психика… Или просто ме тормозеше новото тяло с неговите хормони? Предпочитах второто обяснение, макар че на практика нямаше никаква разлика в онова, което ми се случваше.
Няколко пъти, докато се промъквахме из джунглите на Харон, едва не признах пред Дарва кой съм и с каква задача са ме изпратили. Прехапвах си езика в последния момент. Засега нямаше да извлека никаква изгода от такива откровения. През това време обаче я опознах както никого преди и се възхищавах на всекидневните си малки открития. Тя жадно поглъщаше всичко ново и слушаше в захлас разказите ми за цивилизованите светове и границата, които нямаше да види с очите си. Преглътна по-лесно от очакванията ми историята за пришълците и Четиримата владетели, макар да ми се стори, че си представяше другата раса само като още един вид преобразени. Когато си яркозелен, стърчиш на 215 сантиметра от земята и имаш дълъг извит рог на челото си, не е толкова лесно да делиш всички на „човеци“ и „нечовеци“. Дарва обаче разбираше, че разликата не е във формата, а в мисленето. И натърти, че ако съм прав в подозренията си за Мора, тя ще се бори с нокти и зъби за спасяването на човечеството, от което никога вече не можеше да бъде частица.
Невероятното тяло, в което бях затворен, започваше сериозно да влияе на съзнанието ми. Макар да запазвах изцяло всички хитрини и защити на подготовката си, преживявах случващото се много по-вълнуващо — и доброто, и лошото.