Кръв по снега

Деян се изсмя.

- Това ли било? Надяваш се писарят ти да разреши убийствата. Недей да говориш вместо него, кавхане! Та погледни го: той съвсем не знае кой е убиецът, колкото и да ти се иска да е обратното.

- Не е точно така... - обади се Климент.

- Не е ли? А как е тогава? Кажи каквото знаеш!? Веднага! Заповядвам ти! - Мугел се бе изправил на мястото си. Явно напрежението от последните два дни започваше да си казва думата. - Съгласен съм да обмисля възможността за подновяване на преговорите, но писарят трябва да ни каже какво подозира!

- Не ставай глупав! - хвана го за ръката Деян и го дръпна обратно на мястото му. - Той не знае и няма да узнае нищо! Не виждаш ли, че по този начин се опитват да печелят време?!

Никой не отговори на сърбина. Добрин плесна с ръце и музикантите засвириха. Отнякъде се появи неособено сръчна танцьорка, която заподскача между масите.

Мугел продължаваше да говори трескаво с Деян, но жупанът само се усмихваше. Това не успокояваше пълния му колега, чието лице бе пребледняло, а по слепоочията му избиха капки пот.

- Ще успееш ли да хванеш убиеца, писарю? - Стрез се бе преместил до Климент, без той да го усети.

- Надявам се - отговори той.

- Дано да е така! За доброто на всички ни!

Климент сви рамене, поклати глава и продължи да се храни. Стрез постоя още малко до него, но след като разбра, че няма да научи нищо повече, се върна на мястото си.

Останалите също се хранеха в мълчание. Добрин бе изоставил опитите си да създаде ведро настроение и седеше с мрачен поглед на стола си. Докс се бе нахвърлил лакомо върху донесеното печено, Мугел се бе отказал да спори с Деян и пресушаваше чаша след чаша.

„Ако продължават така, ще имаме още два трупа -помисли си Климент. - Единият умрял от преливане, другият - от преяждане. Кого ли ще обвини тогава добрият жупан Деян? Дали Добрин или някого от готвачите?“

Климент реши да се поразходи из двора. След пушека, с който се бе надишал през нощта, малко чист въздух щеше да му се отрази добре. Седна на пейка близо до входа на къщата. Вдигна от земята парче дърво и замислено започна да го дялка. Дали бе постъпил правилно? Дали убиецът щеше да се подмами в капана, който му бе поставил?

Чуха се тежки стъпки и от къщата със залитане излезе Мугел. Огледа се, видя седналия до вратата писар и тръгна към него.

- И това ако не е късмет! - каза той и се настани на пейката до Климент. - Мисля, че е крайно време да обсъдим сериозно това убийство. Трябва да ми кажеш какво подозираш! Разбираш ли? Трябва!

Климент учудено повдигна вежди.

- Нямам какво повече да кажа. Поне засега.

- Аз също имам подозрения! - намигна му жупанът. - Мога да ти бъда полезен.

Писарят не отговори.

- Добре, добре - сърбинът отново нервно се заозърта. - Не ти е известно, но Добрин и Венда се мразеха! -жупанът млъкна за момент, докато покрай тях преминат Докс и Срез. - Преди време Добрин го обвини, че е шпионин на византийците. Стана голям скандал, но нищо не можа да се докаже. Сега, доколкото разбрах, в имението е влизал външен човек - Климент примигна учудено, а Мугел се усмихна доволно и продължи: - Не знаеше за него, нали? Деян ми каза. Войниците му са го видели да се измъква от имението рано сутринта. Кой е бил той? И защо не ни бе казано за него? Може да е бил някой от византийските пратеници на Венда! Може те да са го убили! Византийците!