![Кралят отвъд Портата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/2/6/kralyat-otvd-portata-bg-download.jpg)
Кралят отвъд Портата [bg]
- Автор: Геммел Дэвид
- Серия: Сага за Дренай #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-490-1
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят отвъд Портата [bg]». Краткое содержание книги:
Декадо се спусна по стълбището, взимайки по три стъпала наведнъж, и накрая стигна до обширна кръгла зала. В центъра ѝ Тридесетте стояха в стегнат кръг, заобиколени от тамплиери с тъмни плащове. Мечове се сблъскваха беззвучно и от битката не се чуваше дори шепот. Превъзхождани числено с повече от двама срещу един, Тридесетте се биеха за живота си.
И губеха.
Имаха само един избор. Да избягат. В този миг Декадо осъзна за първи път, че вече не може да се носи във въздуха — в мига, в който бе докоснал мрачното укрепление, силите му го напуснаха. Но защо? Отговорът дойде мигновено, скрит в думите, които бе казал на Абадон предната нощ: „Злото живее в яма. Ако искаш да се бориш с него… трябва да слезеш долу, в помията при него.“
Те се намираха в ямата и силите на светлината тук бяха по-малки, както тези на мрака се проваляха срещу силните сърца.
— При мен! — извика Декадо. — Тридесет, при мен!
Битката секна за миг, когато тамплиерите се обърнаха към него. После шестима от тях го атакуваха. Акуас си проправи път с бой през пролуката и поведе воините свещеници към стълбите.
Тридесетте си проправиха път, а сребърните им остриета блестяха като факли в мрака. По студените камъни нямаше тела — всеки, пронизан от меч в тази безкръвна битка, просто изчезваше, сякаш никога не е съществувал. Само деветнадесет свещеници бяха оцелели.
Декадо гледаше как смъртта се приближава към него. Уменията му бяха големи, ала никой жив човек не можеше да се сблъска с шестима невъоръжен и да оцелее. И все пак той щеше да опита. Изпълни го невероятен покой и той им се усмихна.
Два меча от ярка светлина се появиха в ръцете му и той атакува с изпепеляваща скорост. Удар наляво, париране и контраудар, замах надясно, мушване наляво. Трима изчезнаха като дим, разнесен от вятъра. Оцелелите трима отстъпиха — и се натъкнаха на призрачните остриета на Тридесетте.
— Следвайте ме! — извика Декадо.
Обърна се и се затича по стълбите пред останалите. Бързо стигна до терасата и скочи на стената. Загледа се в острите скали, толкова далече под него. Тридесетте излязоха на открито.
— Летете! — нареди Декадо.
— Ще паднем! — извика Балан.
— Ще паднеш само ако ти наредя, кучи сине! А сега движение!
Балан се хвърли от стената, следван от останалите. Декадо скочи последен.
В началото наистина падаха, но щом се отдръпнаха от притеглянето на замъка, се понесоха в нощта, запратени обратно към реалността на Скода.
Декадо се върна в тялото си и отвори очи. Бавно тръгна към източните гори, привлечен от пулсиращото отчаяние, което излъчваха младите свещеници.
Откри ги на малка поляна между два ниски хълма. Бяха положили единадесетте тела на убитите и сега се молеха със сведени глави.
— Изправете се! — нареди Декадо. — Веднага! — Те се подчиниха мълчаливо. — Мътните ме взели, колко сте жалки само! При всичките си таланти сте просто хлапета. Кажете ми, как мина спасителната мисия? Освободихме ли Абадон? Ще празнуваме ли сега? Погледнете ме в очите, проклети да сте!
Два меча от ярка светлина се появиха в ръцете му и той атакува с изпепеляваща скорост. Удар наляво, париране и контраудар, замах надясно, мушване наляво. Трима изчезнаха като дим, разнесен от вятъра. Оцелелите трима отстъпиха — и се натъкнаха на призрачните остриета на Тридесетте.
— Следвайте ме! — извика Декадо.
Обърна се и се затича по стълбите пред останалите. Бързо стигна до терасата и скочи на стената. Загледа се в острите скали, толкова далече под него. Тридесетте излязоха на открито.
— Летете! — нареди Декадо.
— Ще паднем! — извика Балан.
— Ще паднеш само ако ти наредя, кучи сине! А сега движение!
Балан се хвърли от стената, следван от останалите. Декадо скочи последен.
В началото наистина падаха, но щом се отдръпнаха от притеглянето на замъка, се понесоха в нощта, запратени обратно към реалността на Скода.
Декадо се върна в тялото си и отвори очи. Бавно тръгна към източните гори, привлечен от пулсиращото отчаяние, което излъчваха младите свещеници.
Откри ги на малка поляна между два ниски хълма. Бяха положили единадесетте тела на убитите и сега се молеха със сведени глави.
— Изправете се! — нареди Декадо. — Веднага! — Те се подчиниха мълчаливо. — Мътните ме взели, колко сте жалки само! При всичките си таланти сте просто хлапета. Кажете ми, как мина спасителната мисия? Освободихме ли Абадон? Ще празнуваме ли сега? Погледнете ме в очите, проклети да сте!