Сигурно място [bg]

— Някои от младите хора, стояли, където вие седите сега, инспекторе… — започна госпожица Калтроп — са израсли в среда, в която не е чудно, че са станали престъпници, а че изобщо са оцелели. В досиетата им се сблъскваш с такава бедност, жестокост и пълна липса на любов, съпътствали живота им от деня, в който са се родили, че направо се отчайваш от човешката природа.

Барнаби бе напълно убеден в правотата на думите й. Той също бе чувал не една и две отвратителни истории, свързани с миналото на един или друг обвиняем, разказани пред съда. Не беше коравосърдечен, но си налагаше да се дистанцира емоционално. Не му влизаше в задълженията да помага или лекува сломени и лабилни личности. Това беше работа на социалните служби, на служителите, отговарящи за лица с условни присъди, и на психиатрите в затворите, на които изобщо не завиждаше.

— Карлота Райън — продължи госпожица Калтроп — няма подобни извинения в досието си. Миналото й е свързано с удобствата, гарантирани на средната класа, а доколкото знам, е живяла щастливо до раздялата на родителите си, когато била на тринайсет. Майка й се омъжва повторно и Карлота живее известно време с тях, но е много нещастна и неведнъж бяга от къщи. Разбира се, човек веднага си задава въпроса дали съпругът на майка й не я е изнасилвал…

Разбира се, помисли си Барнаби. Боже, в какъв свят живеем!

Трой се бе поуспокоил, понеже имаше с какво да се занимава, и доволен записваше чутото в бележника. Беше забелязал и кутия бисквити „Амарети“ на кантонерката, та се чудеше дали би могъл да ги убеди да дойдат малко по-близо до него.

— Карлота ме уверяваше, че не е имало такова нещо. Баща й работел в Бейрут — а там не е най-безопасното място за дете. Въпреки всичко решава, че иска да живее с него. Майка й се съгласява и Карлота заминава. Обаче е с доста непокорен характер, а, предполагам, знаете, Ливан не е страна, в която жените, били те и чужденки, могат да се държат, както си позволяват тук. — Калтроп оправи два немирни кичура на челото си, приличащи на рубиненочервени водорасли. — Баща й сериозно се тревожел, че може да й се случи нещо лошо, и с майка й решили да я пратят в пансион.

— На колко години е била тогава? — попита Барнаби.

— Близо четиринайсет. Карлота помолила да отиде в училище, в което се учи театрално майсторство, но родителите й се опасявали, че образованието в такова училище няма да е на необходимата висота, и я записали в пансион близо до Амбълсайд. — Госпожица Калтроп замълча за миг, за да дръпне от цигарата си и така дълбоко вдъхна дима, че очите й почти се кръстосаха от изненадата и удоволствието, което тялото й изпита от преживения шок. Дебелите й бузи дори не потрепнаха.

— Защо в театрално училище? — попита Трой, който също дишаше дълбоко в синхрон. — Да не е искала да става актриса или нещо подобно?