Часовникаря [bg]

Сакс и Райм се качиха на втория етаж с малкия асансьор и влязоха в спалнята.

Тя веднага седна на един компютър и започна да пише трескаво.

— Какво има? — попита Райм.

— Чакай малко.

Преглеждаше документите, които излязоха на екрана. Райм забеляза две неща: Сакс нервно човъркаше главата си и палецът ѝ бе разкървавен. Очите ѝ бяха зачервени, сякаш е плакала. Това се беше случвало само два или три пъти през всичките години, откакто се познаваха.

Тя тракаше все по-бързо по клавиатурата, страниците на екрана се движеха с все по-голяма скорост, почти невъзможно бе да ги прочетеш.

Райм се изнерви. Тревожеше се. Накрая настоя:

— Кажи ми какво става, Сакс.

Тя не отмести очи от екрана, поклати глава. Обърна се към него:

— Баща ми. Бил е корумпиран.

Задави се. Райм се приближи с количката, погледна монитора. Имаше няколко статии от вестници.

Краката ѝ трепереха от напрежение.

— Вземал е подкупи — прошепна тя.

— Не е възможно.

Райм не познаваше Херман Сакс, който бе починал от рак преди с Амелия да се запознаят. Цял живот работил като патрулиращ полицай (заради което Амелия бе получила прякора Дъщерята на стражаря). Полицейската професия била наследствен занаят за семейството. Дядото на Амелия, Хайнрих Закс, емигрирал от Германия през 1937 година, заедно с бащата на годеницата си, който бил детектив в Берлин. След като получил гражданство, Хайнрих постъпил в нюйоркската полиция.

За Райм беше немислимо някой от фамилията Сакс да е бил корумпиран.

— Току-що говорих с детектива по случая „Сейнт Джеймс“. Работил е с баща ми. В края на седемдесетте е имало скандал. Рекет, подкупи, дори насилие. Десетина униформени и детективи били арестувани. Били известни като клуб „Шестнайсето авеню“.

— Да, спомням си.

— Тогава съм била малка. — Гласът ѝ потрепери. — Не съм подозирала за това, дори след като постъпих в полицията. Но татко е бил един от тях.

— Сакс, не мога да повярвам. Попита ли майка си?

Тя кимна:

— Каза, че не било нищо сериозно. Някои от арестуваните униформени започнали да изброяват имена, за да сключат сделка с обвинението. Разпитали татко и толкова.

— Значи, нищо сериозно. Случва се при много вътрешни разследвания. Всеки се опитва да натопи някого, дори невинни.

— Не е така, Райм. Това не е всичко. Проверих във вътрешния. Там били убедени, че е виновен. Двама от арестуваните полицаи свидетелствали под клетва, че са го видели да изнудва собственици на магазини и да защитава рекетьори, дори да потулва документи и улики по важни разследвания срещу Галанте и други мафиотски фамилии в Бруклин.

— Непотвърдени слухове.

— Доказателства. Има доказателства — сопна се тя. — Негови отпечатъци по банкноти от рекет. И върху незаконно притежавани оръжия, които криел в гаража си. При балистична експертиза се установило, че едно от тях е било използвано в опит за убийство една година по-рано. Баща ми е укривал оръжие на убийство, Райм.