Дъщеря на съдбата [bg]

През войната сърцето на престарелия джун и се късало и той изгубил покоя, постигнат с толкова усърдие през целия му живот. Неговата безкористност и безразличието му към материалите въпроси се изострили дотам, че Дао Циен трябвало да му дава храна в устата, тъй като по цели дни не ядял нищо. Започнал да прави грешки в сметките и кредиторите захлопали по вратата, но той не им обърнал никакво внимание, защото всичко, свързано с парите му се струвало недостойно бреме, от което мъдреците били поначало освободени. В старческото си умопомрачение през последните години учителят забравил добрите си намерения да осинови своя ученик и да му намери съпруга и всъщност бил толкова отнесен, че често се вглеждал слисано в Дао Циен, без да може да си спомни името му и да го намести сред бъркотията от лица и събития, затлачили паметта му без ред и смисъл. Все пак събрал достатъчно разум, за да уточни подробностите на погребението си, защото най-важното събитие в живота на знатния китаец е собствената му смърт. Мисълта да сложи изискан край на покрусата се въртяла в главата му от доста време, но изчаквал развръзката на войната с тайната налудничава надежда да доживее победата на войските на Поднебесната империя. Наглостта на чужденците била непоносима и го изпълвала с огромно презрение към безогледните фан уей, бледи призраци, които не се миели, пиели мляко и алкохол, нямали понятие от основните правила на доброто възпитание и не били способни да почитат прадедите си както подобава. Според него търговските споразумения били израз на великодушието на императора към неблагодарните диваци, а те, вместо да му се кланят с възхвали и признателност, искали още и още. Подписването на Нанкинския договор било последният удар за джун и. Всички, от императора до най-обикновения китаец, били опозорени. Как щели да си възвърнат честта след такова падение?